"Пътуване в миналото" разкрива древноримския град Залдапа

В поредното “Пътуване в миналото“ се връщаме близо 2 000 години назад, когато в Малка Скития – днешна Добруджа, процъфтява един древноримски град, наречен Залдапа.

Макар и описан за науката преди 100 години, едва днес Залдапа става видим и достъпен. Археолозите вече са разкрили огромна базилика, община Крушари пък е готова с нов, асфалтиран път до там. На 30 километра от Добрич Залдапа вече разказва невероятната си история, а Мария Чернева и Красимир Стоичков я записаха за зрителите на “Денят започва“.

Странно е, но сред тези полета се надяваме да открием голям град... Може и да е пусто, но пък точно тук сателитът разкрива целите мащаби на загадката Залдапа.

Над Добрич, до Крушари Гугъл буквално дава очертанията на един огромен град. На място обаче може да се видят само очертанията на огромна църква. Тя засега е единствената, разкрита от археолозите.

Йото Валериев - археолог: В момента се намираме в късноантичния град Залдапа, който не беше проучван в последните 100 години по археологически път.

БНТ: А по иманярски?

Йото Валериев - археолог: Да, основно по иманярски път.

Учените, за съжаление, стъпват в Залдапа непростимо късно. Години наред иманярите си работят необезпокоявани. Привлечени от обещаващата история на римския град, влязъл достойно в аналите с цял император бунтовник.

Костантин Костантинов - дир. на исторически музей, Добрич:  Виталиан е този, който прославя Залдапа. Наричан е късният Спартак, защото той вдига на бунт точно федератите или тези военизирани групи от население, които са били заселени по границата на империята със задача да я пазят. Но не им се е плащало достатъчно добре. Виталиан е бил техният командир и този човек не ги предава и решава да ги защитава до последния си дъх, вдига бунт тук и обсажда Константинопол на два пъти, провъзгласява се за император.

Е, това може би обяснява намерените в базиликата червени колони от кралска бреша. Но не и огромните й размери. Археолозите вече втора година не успяват да очертаят пределите й.

Йото Валериев: Установихме и в западна посока наличие на атриум...

БНТ: Пак към тази църква?

Йото Валериев: Да, което значи, че е още по-голяма и увеличава размерите на църквата, като тя в момента е 38 метра дължина, но с този атриум може да достигне почти 50 метра дължина.

Такава огромна църква трябва да е поне епископска и като такава тя наистина присъства в епархийските списъци. За този район това е доста странно, но си има добро обяснение.

Костантин Костантинов: Малко да кажем имперски пиар. В 5. век, когато този край е подложен на опустошителни нападения от страна на хуните, една голяма част от местното население е била принудена да избяга и до голяма степен Мала Скития е обезлюдена. Правителството в Константинопол тогава решава да предприеме една много нестандартна стъпка - правят т.нар. скитско изключение. На специален събор църковен, вземат решение да се даде възможност на почти всеки един голям град в Мала Скития да има своя епископ, защото хората са вярвали, че с епископа имат и божията подкрепа и закрила и по този начин няма да бъдат изложени на варварски нападения.

Така в края на 5. век тук отбелязват демографски ренесанс и разкошът на базиликата е напълно оправдан. Както и на невероятно красивия олтар.

Йото Валериев: Ние имаме вече около 150-200 мраморни детайли, които са били част от тази палмета с ажурни прорези, т.е. олтарната преграда.

Днес Залдапа изглежда като град в нищото. Но не и преди 1500 години. Тогава долината е прорязана от пълноводни реки, около крепостните стени на Залдапа също. Оттам и името - Залдапа или "много вода". Но мястото на града, построен в 4. век под управлението на Константин Велики е избрано чисто стратегически.

Костантин Костантинов: Районът е много възлов и стратегически, защото когато от север и североизток тук са нахлували варварски племена, тук, в този регион са били първите крепости, първата и втората отбранителна линия на римската империя, с които се е целяло спирането на варварската инвазия.

А и крепостните стени е трябвало да поберат населението на множество неукпрепени селища наоколо. Това обяснява големите му мащаби. С множество къщи и улици, които до неотдавна са били видими.

Йото Валериев: Карл Шкорпил през 1906 година заварва една коренно различна обстановка от в момента. Зидове личащи си на места между 3, 5 до 7 реда камъни.

Добри Стефанов - кмет на община Крушари: Стените до около 50-55 година са били забележими отдалеч, обаче в него период в нашия район тук започва масово строителлство и част от къщиете са взели за основи камъни от стените, които са били на крепостта.

А сега сателитните снимки отразяват очертанията на къщите и улиците в негатив - виждат се само улеите на липсващите каменни стени. Бая къщи са излезли от Залдапа, която е към 250 декара. Работа за стотици години напред, смятат археолозите.

БНТ: 250 години ви трябват, за да разкопаете целия град?

Йото Валериев: Целият град, като той има и предградия, около него има и селища.

БНТ: Ако вървите с този темп?

Йото Валериев: Да.

Затова не биха върнали нито един доброволец. Казват, че може да намерят работа за всеки. Конкуренция на иманярите, привлечени от нелепи слухове.

Йото Валериев: Тук едно от преданията е, че има златен файтон, който ние вече ще го намерим, се очаква.

Златен файтон няма. Златни монети - също. Езинствено златна е историята на Залдапа и невероятният залез.