Паметникът на Бузлуджа да стане национален, а не партиен монумент

За Паметника на Бузлуджа и неговото бъдеще разговаряме архитект Дора Иванова. Паметникът е проблематичен от години, както по отношение на разпадането на конструкцията, така и като символ.

Архитект Дора Иванова работи върху своя проект за вдъхване на нов живот на този паметник, защото, попаднала на снимки на паметника от преди години, "тя е възхитена от красотата на монумента и от гения на неговия автор, от самата архитектурна стойност на паметника и неговата концепция". Младата архитектка е изумена от състоянието, в което е той сега, и недоумява как такова творение на архитектурата може да бъде изоставен. Тя започва този проект под формата на дипломна работа, с която е завършила образованието си по архитектура в Техническия университет в Берлин. В последствие тя учредява фондация и започва работа тук на място за развитието на реален проект.

Архитект Иванова предлага паметникът да бъде консервиран в актуалното му състояние, да не се връща предишния блясък, а да се остави това, което е днес, "защото то е изключително показателно и е част от историята на мястото". Чрез консервацията, смята архитектката, сградата да бъде "най-важният експонат, тъй като тя, самата разказва историята и то на цялата българска история, на българската национална памет". Идеята на Дора Иванова е залата в хоризонталата на монумента да бъде използвана като форум за история и изкуство: в нея да бъдат представяни изложби, да се провеждат дебати и други културни събития.

Освен това мозайката, която е на площ 1000 кв. метра, да бъде запазена. Част от мозайката е в изключително добро състсояние и, според архитектката, заслужава да бъде опазена. Мозайката разказва за периода на социализма, а дългият и притъмнен коридор кореспондира емоционално с османското владичество в България, кулоарите с величествена гледка към билото на Стара планина ще бъдат мястото, където да се представят българските владетели и Средновековието по нашите земи, предвижда проектът по куполното тяло. "А продължението на обиколката е в подземието, където историята се разглежда от миналото към настоящите к траките, прабългарите и славяните.

Чрез панорамен асансьор посетителят се изкачва нагоре по дължинната на 70-метровия пилон, преминава през петолъчката, символ на социалистическия период, но тя е счупена - метафора, която всеки може да разбере по начин, по който желае. На последното ниво има две помещения. Едното е затворено, разширено със стъклена платформа, на която посетителите могат да застанат. Тя кореспондира с времето на прехода - нестабилността, страха и от друга страна свободата. Последното е една тераса, отворена във всички посоки, с хоризонти навсякъде, за да върнат посетителя в реалността. Така обрисува проекта си архитектката, която е убедена, че паметникът трябва да бъде освободен от политическото напрежение и да бъде национален, а не партиен.