Паметниците на културата във Велико Търново

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

След скандала около събарянето на тютюневите складове в Пловдив, се оказа, че и във Велико Търново десетки сгради - паметници на културата са в окаяно състояние и дори застрашават живота и здравето на минувачите. Има ли регистър, в който архитектурните паметници се описват и може ли да бъдат събаряни от общината без разрешение от министерство на културата, какъвто е случаят в Пловдив, провери Зорница Илиева.

В старата столица Велико Търново сградите - паметници на културата са над 1000. По последни данни 60 от тях са в окаяно състояние и всеки момент могат да се самосрутят. Всички те обаче са вписани в регистър, води се и история на всеки един и са отбелязани в кадастралните планове на града със специална маркировка.

Инж. Мартин Пандулчев – ст. експерт общ. Велико Търново: „В зависимост от значимостта на сградата тя бива в културна ценност в ансамбъл от местно значение или просто в някаква архитектурна зона. Всички сгради са описани, дори по кадастралните планове. Описани са в списъци, дори за всяка сграда е описано от коя година фигурира в този списък!“

От общината са категорични, че нито те като институция, нито частните собственици могат да ги съборят без официално разрешение от културното ведомство. Според експертите обаче през последните години масова практика е имотите умишлено да бъдат оставени от собствениците да се самосрутват. Оказва се, това е единственият начин на тяхно място да бъдат посроени нови, модерни сгради.

Инж. Мартин Пандулчев – ст. експерт общ. Велико Търново: „Те са закупени от различни частни лица, фирми, чужденци дори, които в някои от случаите умишлено нехаят и оставят сградите да се рушат, за да могат след това да предприемат някакви инвестиционни планове, които са по-удобни за тях. Да направят нещо с по-съвременни материали и в друг стил.“

Със заповед на кмета на Велико Търново се извършват проверки на всички опасни сгради. Жителите на старата столица масово твърдят, че всички сме виновни, тъй като се примиряваме и погубваме живата си история.

Мъж: „По –голямо впечатление правят руините, като онези къщи ей тука. И както винаги виновни няма!“

Момче: „Не трябва да се оставят в такова занемарено състояние, в каквото е сградата пред Царевец. За да изглежда добре един град, особено такъв - пълен с история. Тези неща трябва да се поддържат!“

Според сега действащия закон за съхраняване на културно-историческото наследство, общините в страната могат само да изпращат предписания на частните собственици, които обаче най-често остават само на хартия.