"Пътуване в миналото": “Глухите камъни“ край Любимец

Две изненадващи открития привличат вниманието към тракийското светилище “Глухите камъни“ до Любимец. Археолозите там попаднаха и на цяла, невиждана до сега букелна амфора, която е от времето на Троянската война. Подобна керамика беше открита в същия пласт и край Троя и произходът й дълги години беше абсолютна загадка за учените. Археолозите разкриха и 120 глинени култови фигурки - най-голямата подобна находка до този момент.

Мястото, природата са специални. Будят възторг, но и странни усещания. Първото нещо, което прави впечатление тук, е, че е много тихо. Явно е нещо свързано с камъните, които поглъщат звука. Не случайно местността се казва “Глухите камъни“.

Затова естествено древните траки са приели върха за светилище и около него са изпълнявали ритуали за здраве и плодородие. А археолозите днес откриват тяхното присъствие от преди три хиляди години. И тъкмо сега са попаднали на находка без аналог до момента.

Доц. д-р Георги Нехризов - р-л на археологическите разкопки: Тук, около това огнище имахме щастието и късмета да открием една много голяма колективна находка, разпределена на две части от миниатюрни антропоморфни и зооморфни фигурки. Става дума за доста схематично представени човешки фигури.

М. Ч. - Мъжка със сигурност?

Доц. д-р Георги Нехризов: Мъжка, категорично.

М. Ч. - Може ли?

Доц. д-р Георги Нехризов: Да, разбира се - тази пък е женска ... такъв голям брой мисля, че за първи път имаме такава голяма находка.

До сега археолозите са попадали на единични бройки, но тук те са близо 120. Вероятно сложени в две торбички и оставени пред ритуалното огнище - открити са в пласт от 7 век пр. хр.

Юлия Цветкова - зам. р-л на археологическите разкопки: Даже това, което хрумна на една колега, е, че огнищата са служили точно за изпичането на такива дарове, след което са депонирани.

М. Ч. - И някакви такива наричания сигурно имат, нали ... за здравето на Иван. Кажете някое тракийско име.

Доц. д-р Георги Нехризов: Терес.

М. Ч. - За здравето на Терес и т.н. Винаги има ясни изразени полови белези, това е много изявено в тези фигурки. Независимо дали са от нашите находки или на други, имат сравнително равен брой от мъжките и женските, т.е. по тази причина е създадена хипотезата, че става дума за херогамия - за свещен брак между царя жрец и Богинята майка, за да се осъществи плодородието следващата година.

М. Ч. - Прешлен от вретено?

Юлия Цветкова: Ако искате сега ще го вдигна.

М. Ч. - А, той е украсен!

Юлия Цветкова: Това е нещо, което за първи път виждаме.

Само в този сектор в подножието на светилището са открити над 20 ритуални огнища. Но друго спира дъха на учените. Попаднали са на цялостно запазена амфора, невиждан до сега образец на букел керамика.

М. Ч. - О, разкошна е!

Доц. д-р Георги Нехризов: Все още сме леко в шок, защото тя е изключително ценен представител на тази форма. Първо - букелите са с форма на пресечен конус, обикновено са остри като рог, явно това не е някакъв вариант местен, но тя има богата щампована украса и има апликирана украса - тези четири вдлъбнатинки са местата, където има апликирана и залепена със смола украса, която представлява кръгли бели камъчета, които контрастират с черна повърхност.

Букел керамика е известна с това, че е открита в един слой край Троя от 12 век пр. хр. и косвено доказва участието на тракийци в Троянската война. А то се оказа, че и тази амфора е от същото време. Дъното й стъпва на пластовете от 12-11 век пр. хр., това е датировката и на букел керамиката край Троя. И излиза, че амфората е стояла на мястото няколко века и постепенно е покрита от пластовете на времето. Похлупена с друг съд, явно е имало нещо в нея. Какво точно, вероятно скоро ще се разбере. По-различният слой почва от дъното й вече е в лабораторията за анализ.

Доц. д-р Георги Нехризов: Не е изключено да е просто храна.

М. Ч. - Тук на това място се е носело нещо за пийване и хапване?

Доц. д-р Георги Нехризов: Да, да.

В изследвания сектор учените се натъкват и на друг цял съд, но пред огнището всичко е натрошено.

М. Ч. - Пиеш, хвърляш - онзи гръцки маниер, който го знаем сега.

Доц. д-р Георги Нехризов: Да, не е изключено и това да е. Всъщност става дума за такива големи чаши съдове за пиене.

Юлия Цветкова: Това е типичната трапезна керамика, по-луксозната, по-лъскавата по-престижните съдове.

Доц. д-р Георги Нехризов: За разлика от тази, която е кухненската керамика.

М. Ч. - Ако трябва да се пошегуваме - място за пикник.

Юлия Цветкова: Да, ама не са си прибрали боклука.

След известна пауза археолозите отново започват проучването на църквата, която е построена на мястото на древното светилище. Или това, което е останало от нея след поредния иманярски погром.

М. Ч. - Не е малка църквата...

Дойчин Грозданов - археолог: Ами явно мястото през средновековието е специално, мястото е обитавано активно през ранновизантийската епоха.

М. Ч. - Явно тук са идвали бая поклонници.

Дойчин Грозданов: Точно за това говори и местоположението - тя се намира на диагоналния път. Следващият храм, който е в подножието - доказва, че това е бил цял комплекс. Ние разкриваме една малка част, предполагам, че е бил като град. Още с крепостта в подножието на връх света Марина и е бил доста добре развит за времето си.

Мястото постепенно опустява след последния кръстоносен поход срещу Византия. Кръстоносците впрочем са минали и от тук някъде 1206-та година, останали са 3 дена в крепостта Ефрем, според сведения на един от френските рицари. Лазерно сканиране на терена наистина откри очертанията на крепостта, археолозите потвърдиха присъствието на кръстоносците тук и с находки.

Дойчин Грозданов: Това е шпора и монета латинска имитация... Друго доказателство например са върховете на стрели, да кажем, че са се водили някакви военни действия тука - имаме доста върхове на стрели, особено в подножието долу. По това време отношенията ни са били такива, че те са ни считали нас за схизматици, в смисъл за това, че ние един вид сме се отклонили според тях от католическата църква.

Много от тази история предстои да се попълни. Но най-ранната ще си остане забулена в догадки. Като значението на този символ и всичките 500 ниши изсечени в скалите.

Доц. д-р Георги Нехризов: Ние знаем колко са, знаем къде са, но не знаем точно кой и защо ги е изсякъл и какви са техните функци. Има поне 10 хипотези. Най-интересната, всъщност най-широко приетата е, че това са погребални камери, в които са поставени урни с прахта на починалите. Те са много близки като форма, като начин на изработка и дори като силует със скалните гробници, които без съмнение са свързани с тракийската култура.

Остава загадка и как точно древните са ги изсичали. Скалата е мека вулканична туфа, но нишите често са на невъзможни места и височини за въжета и скелета. Явно за траките е било важно да погребват мъртвите на място, което смятат, че е най-близко до Боговете.