"Пътуване в миналото": Откриха данъчната служба на Никополис ад Иструм

Археолози откриха данъчното управление на Никополис ад Иструм до Велико Търново. Контролът върху търговията в римския град е бил драконовски и чиновниците са следили изкъсо качеството на предлаганите стоки. Въпреки че са били носители на високо развита култура и цивилизация, жителите на Никополис не са могли да устоят на нашествията на варварите. Как славяните и аварите са копали землянки до помещения с подово отопление - разказва археологията в поредицата "Пътуване в миналото" на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

На 18 километра от Велико Търново, малкото бижу на римската империя Никополис ад истум е толкова ограбван през вековете, че от града като че ли нищо не е останало. Но земята е съхранила достатъчно, за да напомни за величието на отдавна загинала империя.

С гръмкото име Град на победата, Никополис е известен в историята с това, че тук е преведена библията на готски. Освен това за нас е важно, че след като градът е унищожен, тук втори живот няма. Което ни дава прекрасна възможност да възстановим изцяло почти града и представите ни за живот в него.

Градът е основан от император Траян в чест на победата му над Дакия. Но и от нужда да засили присъствието и властта си в района. Така че в началото на втори век, Никополис е проектиран с усет за величие. Дори и в размера на улиците, като разкритата в момента.

„Тази улица върви точно пред площада на града“, каза Павлика Владкова - ръководител на археологическите разкопки.

„Тя от главните улици на града ли е, Максимус ли е“, попита Мария Чернева.

 „Тя е главна улица, тя си е един декуман, който тръгва от западната крепостна стена и си стига до източната крепостна стена“, каза Павлина Владкова.

„Защото големичко изглежда, викам може би е главна“, каза Мария Чернева.

„Улиците в Никополис 4,5 - 5 някои, декуманус максимус, главната улица е 6 и малко метра и тази действително е била много широка“, обясни Павлина Владкова.

По каменните плочи не личат следи от колела, явно към площада са ходили пеш. Той пък изглеждал великолепен, целият обиколен с колони и статуи. И нарочно е издигнат по-нависоко. Това обяснява и стълбите пред входа му.

„Стъпалата - някои са извадени и ги няма откраднати за строителни материал“, каза Павлина Владкова.

„Там на металотърсачи много пищи и да не би нещо а“, каза Мария Чернева.

„Върху улицата е важно, защото излизат различни находки, които са от последния етап на функционирането на уличната мрежа. Ако имате късмет, сега ще видите какво представлява една такава малка монета и колко е трудно да бъде открита и колко много без металотърсач всъщност не бих могъл изобщо да ги откриваме“, разказа Павлина Владкова.

„Това е нещо, което се е загубило между камъните“, каза Чернева.

„Падат във фугите, както и сега нали хората, като ходят от джоба им, падат... Какво излезе - част от някаква бронзова халка“, каза Владкова.

Улицата сега е хлътната, под нея е канала за отходни води, това е шахтата. Според откритите монети, през пети век улицата вече не се използва. Освен по-късните следи от огнище върху нея - изглежда случайно и единично заселване. По интересна обаче е огромната сграда, която археолозите разкриват пред площада.

„Която е“, попита Чернева.

„Сграда за контрол на търговията. В началото я кръстих, че е античния НАП. Контролиращ - и не може така да се продава какво и да е безразборно. Имало си е човек - агораном, който контролира тази търговия. Всеки, който продава от тук нали, не само на площада, но и в целия град трябва да продава с точни мерки и теглилди, да не лъже гражданите, нали да се контролира качеството. За контрол на търговията се използва това са в т. нар. егзагии, т. е. с контролни мерки за тежест. Това е нещо което се знае, че тежи 5 кила примерно и се знае, ако той продава 5 килограма, дали наистина е продал 5 килограма. За нещо едро като зърнени храни се сещам“, каза Владкова.

Излиза, че контролът върху качеството преди 19 века е бил толкова строг, че може само да ни засрами.  Контролиращият агораном е бил от най-важните администратори, живеел е на широко в голяма резиденция в същата сграда.

„Възможно е това да е част от неговата баня“, каза Владкова.

„А, в банята сме“, каза Чернева.

„ Да, да в басейна на банята - тук има хоросанов под.  Момичета чувам как ми стърже на хоросан внимавайте“, каза Владкова.

„Открихте ли нещо? Някоя теглилка“, попита Чернева.

„Хахаха, не става толкова бързо и лесно, но важно е да сме упорити и да не се отчайваме”, каза доброволка.

„ Вие сте доброволци, от къде“, попита Чернева.

„ От София“, отговори доброволка.

„И ви е много интересно да работите“, каза Чернева.

„Определение ни е интересно“, каза доброволка.

„Тук ли си изкарвате“, попита Чернева.

„Част от отпуската общо взето“, каза доброволка.

„Щ е повторите ли“, попита Чернева.

„Ще повторим, обезателно“, каза доброволка.

„Следващият път в банката да ви пуснат, за да имате повече находки, разкрити“, каза Чернева.

В Никополис със сигурност са сечени монети. Но монетарницата още не е открита. Все още проучват центъра, който следва всички задължителни стандарти на един римски град. Одейонът също е от задължителните.

„ Като е задължително за римската империя, сигурно е за някакъв вид сигурно пропаганда“, предположи Чернева.

„Пропаганда, пропаганда, каква по-голяма пропаганда от честванията на култа към императора. Всеки един администратор тука изобщо е провинциален по всякакъв начин трябва да изразява уважението си почитанието си към императора, семейството му, съпругата му и това е във всеки втори надпис в Никополис е посветен на императора“, каза Павлина Владкова.

„А аз си мислех, че някакви театрални постановки, а то култ към“, каза Чернева.

„ А, вероятно и такива има. Култът към императора малък театър ли е“, каза Владкова.

След като разкрият центъра, археолозите се надяват да проучат част от жилищните сгради. Защото за сега само гадаят колко и какво е било населението на града. Носител на една напреднала цивилизация, Никотополис ад Истум все пак е пометен от крайно необразованите и слабо развити авари и славяни. В 7 век те разрушават безогледно повечето градове и дори не успяват да се възпозват от постиженията им.

„Пример давам как една славянска землянка имаме тука разкрита. По това време все още има запазени и до днес подово отопление на сградите, водопроводни тръби“, каза Владкова.

„Влизат в тази цивилизация и си правят землянки“, попита Чернева.

„Точно така“, потвърди Владкова.

През вековете никой друг не е привлечен от даденостите на Никополис. И е единственият римски град у нас, който може да бъде възстановен в цялост.