Пазителят и книгата на живота – библиотекарят на Ватикана Жан-Луи Брюге

Той е библиотекарят на Римската църква. Отговаря за библиотеката и архива. Наричат този архив „секретен“, но днес той не е таен. Една среща на Бойко Василев с Жан-Луи Брюге, за която разказва в "Панорама".

"Архивът е богатството на църквата, но също и всеобщо богатство, тъй като е достъпен за всеки. Единствените, които не идват да го видят, са авторите на романи за секретния архив. Дан Браун написа изключителна книга, но така и не дойде при нас. Думата „таен“ може да разпалва въображението, но тя идва от латински – „секрето“, което означава по-скоро „личен, на разположение на папата“, казва Жан-Луи Брюге.

Поканил го Софийският университет, центърът „Иван Дуйчев“. Французинът Брюге има дипломи на юрист, политолог и теолог. Бил е преподавател, доминикански монах и архиепископ на Анжер. В София говори за църква и памет.

"Ние пътуваме в миналото, в паметта на човечеството. Някои мечтаят за скок в бъдещето, но бъдещето е свързано с познание за миналото. Тези, които идват при нас да изпитат паметта си, те подготвят бъдещето. Знаете ли, натъжавам се, че в нашите училища предметите на паметта намаляват. Разбира се, научните предмети, математиката са нужни. Но който загуби паметта си, губи самоличност. И не може да управлява себе си", убеден е той.

На въпроса каква тайна е открил в България отговаря: "Бях на 14, учих по география, попаднах на България и, кой знае защо, се привързах. Казах си: "Искам да отида там! Страна, излъчваща спокойствие, мир, разбирателство с природата. Народ, надживял най-страшни исторически трудности, окупации... Здраве имаше в него!" Така и не можах да дойда... Но когато ме избраха за библиотекар, българският шарже д’афер ме попита: "Какво да направя за Вас?". Отговорих: "Дайте ми повод да посетя България!“. Сега се радвам на тази възможност - мога да проверя наученото по география. 70-годишният мъж възвиси момчето на 14 – ето това е тайната!"

Преди България, е бил в Сърбия. Западът разбира ли Изтока? "Ватиканската апостолическа библиотека е създадена от първия папа-хуманист - Николай V. Той изпраща хора на Запад и Изток, да донесат латински и гръцки ръкописи, които да ни просветлят за богатството на цивилизацията. Така че библиотеката гледа на Запад и Изток още отначало. Аз съм католик. Но вляза ли в православна катедрала, като вчера в София, чувам хора и вкусвам от великолепие, което може би на Запад сме загубили. Уча моите студенти, че литургията е небе на земята. Но днес признавам, че го усещам повече в православието", споделя Жан-Луи Брюге.

20 години той работи с кардинал Ратцингер, предишния папа Бенедикт XVI. Днес се грижи на наследството му. "Поисках да се видим през юли и той ми каза, че си е загубил зрението. Затова аз му четох любимите текстове. Казвам това, за да подчертая близостта помежду ни", добавя библиотекарят.

А защо днешният папа Франциск, е толкова популярен дори извън църквата? Брюге отговаря: "Ще ми позволите сега да похваля латинската църква. Тя, може би несъзнателно, има способност да избира това, от което към момента имаме нужда. Изборът на папа Йоан Павел II беше абсолютна изненада. Въпреки това, именно той помогна за обединението на Европа. Папа Бенедикт XVI пък беше интелектуалец на високо ниво. Един от малкото, способни да разберат модерността и да общуват с нея – вижте неговия диалог с прочутия философ Хабермас. Този папа беше сдържан, може би малко срамежлив. Не правеше връзка с публиката на всяка цена. За да го разбереш, трябваше време. А сегашният папа Франциск има чувство за аудитория. Знае как да й говори. Като пастир намира думите, картините, жестовете, които да докоснат слушателя. За разлика от своя предшественик, притежава страхотни комуникативни способности. Ще отида по-далеч, с едно лично мнение. Уви, струва ми се, че на днешна Европа й липсват политици от класа. Политическата мисъл слабее и отляво, и отдясно. Разграничението не е там. Няма истински лидер да поведе. А този папа, който не е европеец, се оказа по-политически от европейците."

Според Брюге светът на библиотеката не воюва със света на интернет. "Аз съм приятел на книгите, обичам досега с тях - да ги докосвам, да усетя мириса им. Според мен това ще остане завинаги. Но днес интернет е изключителен шанс - сърцевината на културата да стане достояние на масите. А доскоро противопоставяхме масите на елита", добавя той.

А дали е съгласен с някои писатели, които казват, че Господ е библиотекар? "Много бих искал Господ да е библиотекар, но не съм сигурен", признава Жан-Луи Брюге и продължава: "В старите писания има една фраза, която модерната теология за жалост не е запомнила: "Господ е пазител на книгата на живота“. В този смисъл Господ изглежда представен като библиотекар, но в библиотека само с една книга. Тя обаче не е коя да е, а книгата на живота. В нея са побрани всички хора, всички народи и всички истории. Това е библиотеката Божия."