Пламен Димитров: Работещите българи искат по-високи заплати

Всички наши организации и браншови отрасли са категорични, че трябва да бъдат стопирани всички опити на някои недобросъвестни представители на бизнеса да се ориентира дебатът между ограбване на права, орязване на различни придобивки, отнемане на доплащания за професионален опит и стаж, посочи той и допълни:

Пламен Димитров: Това, което се опитват да лансират да речем Васил Велев и някои други, за нас трябва да е ясно, че една от причините да кажем на тези господа е, че първо не говорят от името на бизнеса и ние утре сутринта с президента на "Подкрепа" Манолов сме поканили една представителна извадка - 15-20 души бизнесмени от реалния сектор, които са собственици и директори на предприятия, с които да си говорим какво е реалното състояние в техния бизнес и какви са проблемите. Липса на кадри и заплати - това е, което чувам поне.

Средната заплата за страната е нараснала с 96 лева през второто тримесечие на 2017 г., сравнено с второто тримесечие на 2016 г. Това показва, че движението на заплатите върви нагоре, но ние смятаме, че то трябва да бъде ускорявано още повече, защото въпреки това движение заплатите са все още най-ниските в ЕС, категоричен беше той. "20 млрд. лева е печалбата, която НСИ отчете на бизнеса за миналата година. След облагане от 2 млрд., които трябва да плати данък печалба, 18 млрд. са останали там. Говорим за бизнеса без банковия сектор." Той обясни, че парите, спечелени от бизнеса не са малко и е нормално те да бъдат насочени към инвестиции, но е нормално 20 или 25% от тях да бъдат отделени за заплати, което би осигурило увеличение от 100-120 лева на всяка заплата отгоре, подчерта Димитров и допълни, че в пазарна среда един разход като този за заплати от страна на бизнеса, винаги идва след натиск над него. Освен това тукх идва и желанието на работодателя да го плати или не.

По думите му в предприятията от реалния бизнес са разбрали, че щом искат да задържат кадрите, трябва да се погрижат за увеличението на доходите им. "Ние сега казваме, че това трябва да продължи и то далеч по-интензивно, ако искаме да наваксаме тия дупки и да задържим кадрите устойчиво в България, защото те гледат с половин око тук, с едно око - навън. За нас това е ключов въпрос. Реалният сектор е гръбнакът на цялата икономика, на индустрията и оттам трябва да задължим целия процес на увеличение на доходите."

Пламен Димитров припомни, че преди две седмици в България гостува генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Византини. При срещата си с Бойко Борисов той подчерта, че ако страната ни иска да има шанс за Шенген и за ИЕРЕМ 2, трябва изпреварващо в следващите 5 години да се наваксат доходите, които са далеч назад и те да стигнат поне 60% от това, което получава средноевропеецът. "Естествено толкова трябва и да произвеждаме. В момента произвеждаме 46% от него. Но това е една тенденция, която трябва да започне от големите фирми, големите чужди компании - и това беше второто, което му каза: ако сме заедно с Вас, ние имаме готовност с 4 държави от Западна Европа да направим коалиция, алианс за конвергенция на заплатите. И тук са Германия, Франция, Холандия и Швеция от една страна, от друга страна Чехия, Словакия, Унгария и беше предложено и на България. Предстои да чуем отговора на нашия премиер. Ако това е, което чухме, че каза на бизнеса вчера, за мен това е добра новина, но предстои да я видим на практика", открои президентът на КНСБ.

Пламен Димитров определи като мерки в грешната посока залегналото в проектобюджета за 2018 г. намаление на размера на обезщетението на болничните и заяви, че фалшивите болнични няма как да бъдат преборени, като се намали размерът им. Пътят е не да се намаляват правата, а да се затегне контролът.

Вижте целия разговор във видеото.