По улица „Просвета“ - истории от село Чепинци

В село Чепинци от векове е така. Тежък труд чак, докато щурчетата запеят, че е време за лягане. В най-голямото село на община Рудозем, тези дни имат голяма радост. Местното селско училище се прочу. Изпревари доста елитни гимназии. Класира се на трето място по успех на матурите за страната. На улица „Просвета“ обаче никой не е изненадан. Те си познават децата. И учителката Даниела Куцева.

Даниела Куцева - учител по биология в училище „Христо Ботев“ в село Чепинци: Ние се опитваме да вдъхнем на всяко дете, че може да се справи с всичко. Това искаме. Да им дадем куража, че сами могат да си направят нещата в живота. Това се опитваме да подготвим. Бях си счупила крака и целият клас с един голям букет дойдоха у дома и това много ме трогна...

Сега е смутена от вниманието .От шума около нея .Не може да си представи ,че трудът се приема за извънредно събитие. Тя е учителка по биология в селското училище от 23 години Нарича успеха си: обикновено постоянство.

Даниела Куцева: Първо децата трябва да бъдат човечни. Първо на това ги учим. Опитвам се да им покажа, че с труд и упоритост се постигат нещата. Ние не сме цветя и рози, няма наоколо такива богаташи, но те знаят, че всичко трябва да постигнат с труд.

Знае, че често успяват незнаещите и безчестните. Но вярва, че смисленият живот е устроен по друг начин.

Да запазиш себе си е по-ценно от това да успееш на всяка цена. Напоследък често я питат дали сега би отишла другаде за по-висока заплата. Винаги е знаела, че животът е много повече.

Даниела Куцева: За мен е важно какво мислят хората, които ме познават.

БНТ: Виждам, че изобщо не ви вълнува славата?

Даниела Куцева: Не, абсолютно! Както са казали старите хора, камъкът си тежи на мястото. Аз не бих сменила родния си край за нищо на света. Ако имам работата си, с каквито и средства да живеем тук, ще остана тук. Тук са моите родители, тук са моите братовчеди, тук са моите приятели. Не си представям живота по друг начин. А пък средствата са само за препитание, за да преминава животът.

Човек рядко си тръгва оттам, където има обич. Казва го и директорът на училището Манчо Трампов. Той е човекът, който последен заключва училищните врати, докато не се увери, че всичко е наред.

Манчо Трампов - директор на училище „Христо Ботев“ в село Чепинци: Тази работа я чувствам като призвание, училището го имам като свое. През лятото, докато бях в отпуск и санираха училището, пак бях тук. Исках да съм сигурен, че всичко ще е както трябва.

Ръководи екип от 30 учители. Чувства ги като семейство, а не като подчинени. Тук учат 250 деца от селото и от няколко околни села. Нямат нито един отпаднал ученик. Наесен ще имат пълна паралелка с първокласници. В селото действа и отбор по хокей на трева.

Манчо Трампов: "Аз винаги съм искал да покажем, че качествено образование може да се получи и в едно селско училище“.

Даниела Куцева - учител по биология: Тези поколения ,които сме ги изучили 23 години, които са минали от тука, това са 23 випуска, половината и повечето деца вече ги няма.

БНТ: Навън са?

Даниела Куцева: Повечето в чужбина работят или са отишли в София, Пловдив Варна, Бургас и повече не се връщат.

БНТ: Това натъжава ли ви ?

Даниела Куцева: Да, затова работим. Да може да се реализират децата ,поне с професиите, които дават възможност в района.

Цели поколения запалени от учителката си по биология избират да станат лекари, фармацевти, рехабилитатори. Има инженери и адвокати. Сред тях е и дъщерята на Румяна Куцева. Видяла старото си училище по телевизията.

Румяна Куцева: Каза: Майко, много съм щастлива!

В единия край на улица „Просвета“ е училище „Христо Ботев. На другия - джамията. В село Чепинци живеят близо 2000 души.

Когато има нужда да сподели нещо, Румяна се обажда на Хюрие. Викат се през трендафила, който ги дели.

Така вървят дните тук.

Хюрие Бисерова: Красотата е много важно нещо. Не всичко е храна, трябва да храним душата си с красиви неща. И с очите каквото виждаме, това също е храна за душата.

Градината на Хюрие е нейната душа. Изгубила е едното си дете. Цветята я утешават.

Хюрие Бисерова: Имам и още. Искате ли да погледнете...? Щом си се събудил жив и здрав и се чувстваш добре - то това е щастието. Да си здрав и да можеш да посрещнеш слънцето с усмивка е по-важно. Да, ето това е щастие.

Днес тя има внуче. И животът пак се връща.

По надолу по улица „Просвета“ Хайрие Кадирова се наслаждава на топлото юнско слънце. Спомня си щастливите времена, когато била млада. Когато дори лошото е изглеждало хубаво.

Хайрие Кадирова: Да си здрав е най-ценното в живота. Да вървиш. Да се радваш на света.

Човек никога не знае какво ще се случи утре. Но винаги се надява.

В центъра на Чепинци един мъж прави чешма. В магазина наблизо жена чака някой да влезе. Показва трендафила. Засадила го е преди 10 години.

Тук хората знаят, че когато се грижиш за нещо, един ден то се грижи за теб.

Ударил е последният звънец. В кабинета по биология са останали само цветята на децата. Наскоро тяхната любима учителка Даниела Куцева е поставила задачата да ги посадят. Да усетят сами колко крехко и сложно нещо е животът. Да го пазят.

Знае го и Раиф Куцев, който всяка вечер наблюдава Родопите. Децата, които играят наоколо.

Раиф Куцев: Моите не са малко. Имам 13 правнуци.

Така е, когато погледнеш отвисоко. Когато има на какво да се радваш, животът никога не достига.