Полезните заместители на бялата захар

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Според Световната здравна организация дневният прием на захар за жените не трябва да надвишава 25 грама или близо 3 чаени лъжици, а при мъжете – 38 грама или 4 чаени лъжици. В "Здравето отблизо" говорихме за полезните алтернативи на бялата захар и как да познаем истинския продукт от фалшивия. Гост в предаването е Биляна Бъзовска, консултант био храни.

Бялата захар е един от най-разпространените видове подсладители. Добива се от захарно цвекло или от захарна тръстика. Рафинираната захар, с която сме свикнали, се извлича по промишлен начин от захарно цвекло. За разлика от тръстиковата, тя задължително се преработва, защото в натурален вид има неприятен вкус. На различните етапи като пречистващи агенти при рафинирането се използват химични вещества като серен диоксид, варно мляко и мравчена киселина. Последният етап на преработката е избелването на кристалите, най-често с костно брашно. На финала от захарта са извлечени всички витамини, минерали, влакна и ензими или иначе казано - всички хранителни вещества освен захарозата. Ето защо съставът на този продукт е 99,9 % прости въглехидрати. Това е и причината рафинираната захар да се нарича от специалистите „празна храна“. Тръстиковата захар, от друга страна, може да бъде натурална, частично преработена или рафинирана. По същество и загуба на хранителни вещества последната не се различава от рафинираната цвеклова захар. Още 3000 години пр. Хр., индийците разчупвали тръстиковите растения и изцеждали сока. После го изсушавали, за да получат захарни кристалчета. Нерафинираната захар е на големи кехлибарени кристали или направо бучки. Тя се получава при първата кристализация на пресния тръстиков сироп. Захарозата в нея е с цели 10% по-малко, в сравнение с бялата захар. Освен това в нея са запазени хранителни вещества като калций, магнезий, калий, желязо, фосфор и други минерали, които подпомагат по-доброто й усвояване. Не на последно място нерафинираната захар не съдържа никакви химически добавки.

Въпреки че е 300 пъти по-сладка от бялата захар, стевията е един от здравословните заместители на рафинираните продукти. Стевията е растение, известно още от древността. В индианското племе гуарани дъвчели листата му и приготвяли лечебен чай. Използвали ги не само за подслаждане, но и за промиване и лечение на рани. През 17-ти век стевията става популярна в цяла Латинска Америка, а по-късно и в Европа. Днес мнозина я наричат „медената билка“ и „полезната захар“. Листата на стевията са близо 40 пъти по-сладки от захарта, а екстрактът достига нива на сладост до 300 пъти повече. Макар и сладка, стевията не съдържа калории. Богата е на гликозиди, които участват в обмяната на веществата и нормализират нивото на кръвната захар. Стевията съдържа витамини А, С и групата В, минерали като калий, желязо, цинк, калций и магнезий, както и пектин, фибри и аминокиселини. Тя понижава нивото на лошия холестерол, подобрява работата на сърдечно-съдовата система и укрепва имунната система. За разлика от рафинираната бяла захар, стевията е полезна и за зъбите и венците, тъй като ги предпазва от кариеси и пародонтоза. Растението има противовъзпалително и антисептично действие. Не на последно място стевията е силен антиоксидант и редуцира свободните радикали.