Политическият пъзел: кой с кого ще се коалира в 44-ия парламент?

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

За новата власт. Кой ще управлява България? Кой с кого ще се събере в 44-ия парламент? Има ли търговия на гласове и ако ДА, какъв е процентът на купения вот? По тези въпроси разговаряме в студиото със Стефан Георгиев от социологическата агенция АФИС и Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг.

vlcsnap-2017-03-27-09h52m31s005

Според Стефан Георгиев екзитполът на агенция АФИС до голяма степен "потвърждава резултата", който сега излиза от ЦИК, с тази уговорка, че няма как която и да е агенция оттук да измерва резултата от чужбина. Този резултат коренно се различава от резултата в страната. Когато се съберат двата резултата се получава сумарните данни. Прогнозата е била, че 5 партии ще влязат в парламента и това се потвърждава от данните от паралелното преброяване.

В дясно голямата ГЕРБ е успяла да запази влиянието си, но всички малки десни играчи са намерили сили да работят в посока на мобилизиране и консолидиране, но това им изигра лоша шега. В лявото пространство през последните месеци са се наблюдавали целенасочени усилия по посока консолидиране, мобилизиране на т. нар. "ляв вот".

Що се отнася до лявото и дясното в България като електорална тежест след изборите Юлий Павлов констатира завръщането на двуполюсния модел. По принцип, по думите му, през целия преход избирателите, които се самоидентифицират като десни, са повече и са около 30% от всички избиратели. Центристите, които се самоопределят като такива, са около 40%, но те гласуват по-рядко. Избирателите, които се самоопределят като леви, са около 20 и няколко процента. В този парламент разликата е по-малка, тъй като присъства само основната дясна партия, а останалите десни "отломки" не присъстват. Ако те бяха се обединили, то те биха могли да влязат и то, може би, на трето място, смята Павлов. В ляво, по думите му, с президентските избори БСП е унищожила всички малки леви партии и техните избиратели се върнаха обратно към нея.