Тунис: От "Портата към пустинята" в Сахара

Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време 0:00
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      В предаването
      Части от предаването
      Всички броеве

      За повечето от нас лятото е свързано с почивка край морския бряг. Слънце, тен, море и плаж. В Тунис обаче, всичко това може да бъде съчетано и с посещение на Сахара. След няколко часа пътуване от морския бряг стигате до тунизийския град Дуз, известен и като „Портата към пустинята“. А от там следват безкрайните пясъци на Сахара. Магическо място, което ще остави незабравими спомени за цял живот.

      За камилите след малко. Първо за срещата със Сахара – стъпка по стъпка. Като главен герой от приказките. Това е усещането на човек при първата среща с пустинята. Вътрешен гъдел, екзалтация и гледка, докъдето ти стига погледа, на пясъци, дюни, далечни... и близки оазиси, камили и слънце.

      За да се докоснеш още повече до истинската част от културата на пустинята, необходимо е да бъдеш облечен като бедуин. Е, поне в туристическия му вариант. Не ми става ясно дали е необходимо, при евентуална пясъчна буря, или просто е част от атракцията. Но да правим, каквото местните препоръчват... и съобразяват и с националния флаг на туриста.

      Доближаването до бедуинската култура на Сахара продължава с неизменното, не, направо задължително качване и яздене на камили. За една разходка навътре в пустинята.

      От височината на гърба й възприятието ви за света, както и към пустинята ще придобие съвсем нови измерения. Това е един от начините да се докоснете максимално близо до живота на хората от пустинята, за които камилата е всичко. Богатство, превозно средство, мляко, храна. Не забравяйте да почешате камилата зад ухото. Това е невероятно удовлоствие за тях.

      Ако язденето на камила не ви е достатъчно, тогава може да се прехвърлите и на кон. За по-бързо... и още по-екстремно.

      В Сахара загубваш усещането за време и далечина. Нещо ти се струва близо, а е на километри. Изминал си метри, а си мислиш, че си се отдалечил безкрайно много.

      Приятел, посещавал Сахара преди мен, ме съветва задължително да се събуя и да походя бос по пясъка. Правя го и никак не съжалявам.

      Повечето подготвени туристи си носят и малки пластмасови бутилки, в които отнасят една частица от пустинята, чрез нейния пясък. Друг спомен, който може да си купите, обаче, за няколко лева, са пустинните рози. Те се образуват от минералите гипс и барит при наличието на пясък. Тунизийците ни разказват, че само бедуините знаят къде се намират и ги изравят от пясъците на Сахара.

      Друг начин да изпитате безкрайното удоволствие е да видите пустинята от високо. По залез слънце... А тези, които са преживели и това удоволствие споделят, че това е най-якото нещо на света, според Наталия.

      А Надя споделя:„Изумително, защото действително имаш възможност да видиш от птичи поглед колко е огромна тази площ. Колко е ... Много се вълнувам, все още.“

      Ако сте стигнали до Сахара, не пропускайте да я посетите и нощем. Далеч от шумотевица и суетнята на града. Въпреки очакването за непрогледен мрак - в пустинята е светло. Лунната светлина се отразява в пясъците. А това придава магия. Изживяването е въздействащо и неповторимо. Като в приказка, в която се превръщаш в богат човек, заради усещанията ти и докосването ти до това невероятно място. Приказка без край, завинаги и вечно в спомените ти.

      Чуйте последните новини, където и да сте!
      Последвайте ни във Facebook и Instagram
      Следете и канала на БНТ в YouTube
      Вече може да ни гледате и в TikTok
      Намерете ни в Google News

      Пишете ни
      x

      Сигнализирайте нередност

      и/или

      Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

      ** Тези полета не са задължителни.

      captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
      Трябва задължително да въведете кода от картинката
      < Назад