Посланикът на Република Корея пред БНТ

Ваше превъзходителство, как стана възможна подобна среща и защо се проведе в този момент?

- На първо място заради нашата постоянна политика към Северна Корея. От миналата година насам нашият президент и правителство предлагат политика, основана на посланието - ако седнете на масата за преговори и разрешим въпроса за ядрената програма, народът ви ще има светло бъдеще. Ако не, ако продължите с ядрените тестове и междуконтиненталните ракети, ще постигнете само дипломатическа изолация и санкции. Трябва да изберете едно от двете. И вторият момент беше зимната олимпиада в Пьонгчанг през февруари. Северна Корея участва, разменихме си специални пратеници на двете правителства и имахме много откровена дискусия по въпросите на мира и ядрената програма. Този диалог беше полезен за постигането на крайната ни цел - срещата на върха и срещата на президента Тръмп и севернокорейския лидер.

Да, зимната олимпиада беше повратен момент, но защо се стигна до такава голяма промяна в политиката на Северна Корея?

- От една страна - нашето предложение към тях, от друга страна - натискът на международната общност, вкл. САЩ и ЕС. От друга страна - приетите санкции от ООН, както и от САЩ и от други страни, които имаха ефект. Това също беше една от причините да седнат на масата за преговори.

Срещата беше изпълнена със символични жестове и неочаквани моменти. За хората на Корейския полуостров кой беше най-специалният и най-изненадващият момент?

- Най-голямата изненада... Срещата беше в Панминджон - селището в демилитаризираната зона, символ на разделението между Северна и Южна Корея. Сега то ще стане символ на мира и просперитета. И още нещо - севернокорейският лидер стана първият, стъпил на южнокорейска територия - това беше жест с огромно значение. И накрая - двамата лидери подписаха съвместна декларация, в която се съгласиха да работят за пълно премахване на ядрените оръжия от Корейския полуостров и за официално слагане на край на Корейската война. Двамата лидери обявиха, че общата цел, за която ще работят, е премахването на ядрените оръжия. Това е много важно послание към света.

Но засега това са само думи. Кои са следващите конкретни стъпки, които трябва да бъдат направени в тази посока?

- Въпросът за ядрената програма трябва да бъде обсъден не само с Южна Корея, но и със Съединените щати. В следващите седмици президентът Тръмп ще има среща със севернокорейския лидер и това ще е основната тема на тази среща. Надяваме се, че на тази среща ще бъдат договорени определени принципи и след това ще бъде приета пътна карта за премахването на ядрените оръжия.

Но хората в Южна Корея вярват ли, че режимът в Северна Корея ще се откаже от ядрените се амбиции?

- Севернокорейският лидер декларира, че ще спази обещанието си да се откаже от ядрените оръжия. Наистина се надявам, че ще спази обещанието си и ще бъдат договорени пътна карта и процедури за унищожаването на ядрените оръжия. Разбира се, понякога дяволът е в детайлите, но се надявам, че в крайна сметка ще успеем да се договорим.

Можем ли да очакваме лидерът Ким Чен - ун скоро да посети Сеул?

- Надявам се. Двамата лидери са разбраха най-напред през есента южнокорейският президент да посети Пхенян и вероятно следващата среща ще е в Южна Корея. Но още е рано да се каже. Но двамата се договориха да имат редовни разговори очи в очи и по гореща телефонна линия.

Тези срещи ли са начинът да бъде изградено отново доверие между двете страни?

- Нашият президент каза, че в момента изграждането на доверие е най-важната ни задача. Това е първата среща от 10 години, затова сега се нуждаем именно от това. Предполагам, че ще важи с пълна сила и за срещата на президента Тръмп със севернокорейския лидер.

Може ли да се каже, че настъпи моментът да се говори за обединение на двете Кореи?

- В крайна сметка ще се стигне и до това, но сега още е рано. Сега се нуждаем от възстановяване на доверието, от тясно сътрудничество и след това ще говорим и за обединение. Но обединението е крайната цел на един продължителен процес. Сега трябва да се концентрираме върху съвместното същестуване, върху признаването на разликите помежду ни, върху това как да се помирим, как да станат съвместими нашите системи, институции и как да работим за мир и просперитет.

След срещата в петък какво е чувството у южнокорейците - надежда или скептицизъм?

- Бих казал, предпазлив оптимизъм. Това беше първата среща от над 10 години. Надяваме се, че трайният мир най - сетне ще настъпи на нашия полуостров. Но в същото време ние помним, че сме били лъгани на няколко пъти, така че чакаме да видим дали севернокорейският лидер ще изпълни записаното в декларацията. Сега е времето да се изпълни обещаното. Случвало се е да се споразумеем по ядрения въпрос или мира на полуострова, но тези споразумения не бяха изпълнени, не бяха превърнати в дела. Сега сме изпълнени с предпазлив оптимизъм. Това е последният шанс не само за нас, но и за региона и света, защото това е и глобален въпрос.

Ваше превъзходителство, разговаряхме преди зимната олимпиада в Пьонгчанг. Дали тогава някой си е представял, че може да се случи нещо подобно, да има подобен развой на събитията?

- Едва ли. Имаше оптимисти, но не бяхме сигурни, не знаехме какво ще е поведението на Северна Корея. Но след размяната на специални пратеници се разбрахме да има среща на върха и след това се стигна дотук. Но никой не е мечтал това да се случи за толкова кратко време. Случилото се наистина е феноменално.