Защо се увеличиха свлачищата

Повече от 10 години у нас не се извършва превенция на свлачищата. Според геолози това е причината за драстичното им увеличение през последните години. Десетки нови свлачища се появиха в Родопите само за последните месеци. Най-засегнати са селата в община Кърджали. Можеше ли трагедията на десетки семейства, които загубиха домовете си, да бъде избегната? Отговорът потърсиха репортерът Мая Димитрова и операторът Огнян Колчаков.

Мюневер е добра жена, но в очите й няма радост. Често сяда и позволява на мъката да я обземе. Мюневер тъгува за къщата на съседите, за градинката си, която ще остане незасята, за дръвчетата, които ще изсъхнат, но тя до последно ще идва да ги погали. За няколко секунди пред очите й са плодовете, които няма да обере, после усеща земята, която се движи, жива земя. Защо й се случва това? Мюневер не знае, но всичко това можеше и да не се случи.

Мюневер: "Някой път така обикалям цялата градина, нагоре гледам, тука гледам. Не помага, ама какво да правиш. Ето дойдох, гледам, досега дръвчетата бяха пръскави, а сега нищо още. И меракът ти остана. Само гледаме, тъжно ми е."

Младоженците Ибрахим и Исмигюл тъкмо завършили ремонта на дома си, виждали бъдещето си като на длан. Тогава земята се разцепила.

Ибрахим: "Всичко съм хвърлил тука за 20 години, каквото печеля тука. Откъде се получи не знам. Божа работа, виждате ли. Май имаме едно наказание."

200 семейства в село Сипей от пет месеца наблюдават как земята поглъща граденото с години. 6 къщи вече са разрушени. 20 са сериозно увредени. Десетки други са на ръба. Свлачища застрашават още няколко села в района. Най-сериозно е положението в Енчец.

Насуф: "Помощ, помощ, помощ, пак помощ, друга дума вече не зная."

Фатме: "Всеки ден идвам до къщи, гледам и ревеш, ревеш."

Фикри Мустафа: "Оная вечер жената сe събуди и аз се уплаших, какво става викам, помислих, че къщата се срути вече."

Насуф: "Цялото село трепти в страх."

Защо се случва всичко това? Защо броят на активните свлачища в цялата страна драматично се увеличава през последните години и вече надхвърля 2000? Жертва на природата ли са десетките семейства, които загубиха домовете си? Можеше ли това да не се случи? До голяма степен се оказва, че да, можеше.

Доц. д-р инж. Стефчо Стойнев – ръководител Катедра "Хидрогеология и инженерна геология" в Минно-геоложкия университет: "Последните 10 години фактически в държавата няма държавна политика по отношение на превенцията към това явление… Можем ли да кажем, че заради липсата на превенция има ръст на броя на свлачищата в България? Определено можем да кажем това, след като не се извършват мероприятия по предварителен оглед и наблюдение за състоянието на терените, естествено е ние да имаме активизация на свлачищните процеси в такива мащаби."

През 90-те финансирането на превантивната дейност срещу свлачищата значително намалява, през 2004-та е напълно преустановено, обяснява ни д-р Стойнев. Сега държавата реагира при свършен факт – отпускат се средства само при вече активно свлачище и установени щети. Така се плаща в пъти повече за укрепването на едно свлачище, вместо периодично то да се наблюдава и отводнява. Цената на това бездействие се измерва не само в пари, цената е пълният с ужас поглед на Мюнивер, която всяка вечер преди да заспи кара синовете си да проверяват къщата й за пукнатини, да не би този път да я затрупа.

Хафизе: "Досега 100 пъти биха го направили, когато беше съвсем малко. Защо не го направиха, къде е държавата, къде е общината. Общината нали е държавата. Декември ако бяха, 600 хиляди бе, една държава, да не може да намери 500, каква държава е това?"

Пет месеца след възникване на свлачището в Сипей мерки не са взети. За аварийно укрепване в началото са били нужни половин милион, които общината не успява да намери. Сега се търсят 9 милиона, защото свлачището е пораснало.

Хафизе: "И да отпуснат толкова милиони, няма да дойдат, жал ми е, че пак зимата ще тръгне, защото няма да го направят както трябва."

През тези пет месеца общината и Областната администрация взаимно се обвиняват в бездействие.

Хасан Азис – кмет на община Кърджали: "Докато ние си играем на комисии, докато си играем на събиране, на изискване на различни документи, свлачището е активно, всеки ден то се разширява и така в обхвата на свлачището попадат нови къщи."

Илия Илиев - областен управител на област Кърджали: "4-5 месеца минаха общо взето с говорене по медиите, с имитиране на дейности, че търсим пари от някъде, няма кой да отпусне пари и става въпрос за огромна сума от 9 млн., без да представиш какво искаш да правиш с тези пари."

Хасан Азис – кмет на община Кърджали: "Отлагането във времето на един свлачищен процес, който е активен в момента, означава за мен проява на безотговорност, на институционална безотговорност, не на лична, а на институционална безотговорност."

Илия Илиев - областен управител на област Кърджали: "Ако се бяха предприели тогава да се направят такива дренажни и отводнителни системи, за да се суши и укрепителни действия, може би нямаше да се стигне дотука, но вече говорим за свлачище с огромни размери."

От регионалното министерство не пожелаха да застанат пред камера. В писмо ни отговарят, че работят върху създаването на Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата. Признават, че бюджетът за геозащитна дейност е силно ограничен. Цитират цифри и проекти. В крайна сметка обаче всичко се свежда до съдбата на тези хора, чиито домове ги няма. Някой може ли да ги убеди, че държавата е била на мястото си?