Отвоюване на права, километър след километър. С велосипеди. Повече от 20 години жените в Афганистан нямаха право да карат колело. С падането на режима на талибаните, падна и забраната. Но предразсъдъците останаха. Е, за какво тогава е колелото. За да се завърти и да преодолее препятствията.
„Живеем в общество, в което момичетата нямат възможност да се доказват. Но ние сме на друго мнение. Пред нас има много предизвикателства и ние искаме да се докажем на всяка цена“, каза Малика Юсиф.
Това е женският национален отбор по колоездене на Афганистан. Едни от най-смелите жени в страната. Момичетата упорито защитават решението си да карат велосипеди и да постигат сериозни резултати. Те не могат да тренират, ако не са придружавани поне от един мъж. Неписани правила, с които състезателките трябва да се съобразяват.
„Искаме да покажем, че и жените в Афганистан могат много неща. Няма значение дали е спорт или наука. Не искаме да живеем повече като в затвор“, каза Захра Ализада.
Някои момичета са били пребивани от мъже роднини, за да спрат да карат колело. Но дори и това не ги отказало.
„Това, което научих е, че момичетата са по-добри велосипедисти от мъжете. Те са много по-запалени по велосипедите. В Афганистан жените нямат много права, затова те откриват в карането на велосипеди много възможности. Извън дома, те се чувстват щастливи, тренират с много енергия и ентусиазъм“, каза треньорът Абдул Садик Садики.
Свободата, която велосипедът дава... Едва ли някой се е досещал за афганистанската й трактовка. Момичетата от този отбор преоткриват колелото. И мечтаят за деня, в който ще могат да карат сами по улиците на Кабул. Без придружител от мъжки пол.
Автор: Биляна Бонева, Милен Атанасов
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News