Правото на гласуване на българите в чужбина

Повече полиция, отколкото протестиращи - такъв е изводът от вчерашния протест пред парламента. Поводът за гражданското недоволство беше изборният закон и онеци негови текстове, които ограничават правото на вот на българите в чужбина. Гласът на някои от гражданите, за които гласуването е право по съвест, а не задължение чухме в анкета в сутрешния блок "Денят започва". По темата за промените разговаряхме с председателя на Комисията по правни въпроси в НС и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов.

Парламентът отхвърли ветото на президента, но обеща промени в изборното законодателство. Хората обаче не са доволни. Кирилов мисли, че част от българите са възприели една позиция преди да са възприели конкретните текстове. На него му се струва, че в позицията на хората има повече емоции и повече твърдения, отколкото истина. По отношение на ветото на президента той е на мнение, че то е произвело много сериозен ефект, всички парламентарни групи са се съгласили с мотивите на Росен Плевнелиев, то е било подкрепено от правна комисия, но не и от пленарна зала. В крайна сметка ветото е върнало депутатите на масата на преговорите и в крайна сметка има много по-добри текстове. Кирилов вметна, че не става въпрос за противоконституционност, а става въпрос за избор, който всяка държава прави за това как да органицзира гласуването в чужбина и дали въобще ще допуска такова.

"Ако има нещо злополучно в този Изборен кодекс, това е обстоятелството, че той съвпадна с предстоящите избори", каза председателят на Комисията по правни въпроси. По тази причина е ексалирало едно свъхголямо напрежение за проблеми каквито не съществуват, смята той. ГЕРБ винаги изпълнява изборното законодателство и винаги участва максимално прецизно от тактическа страна в изобрните кампании, категоричен беше Кирилов.

Изтъква се като много важна промяна, че се намалява броя на заявленията за откриване на секции в чужбина - от 100 на 60, като във всяка държава могат да се открият до 35 секции. Кирилов обясни, че до 2013 година е имало изиксвания за 100 заявления, от тогава до сега те са били 40. На него му се струва, че няма някаква драматична разлика в ефекта и в активността. Той подчерта, че заявленията са напрактика неподписани, те са просто една индиция, че някой би желал да гласува. В Щатите, в Канада, в Англия, в Испания категорично няма да бъдат ограничени гражданите, смята Кирилов и утчни, че границата от 35 секции е съобразена с държавите, в които има най-голяма активност на българи.

Математически погледнато в Турция има ограничения, съгласи се депутатът. При последните избори там е имало 139 секции. Няма друг такъв случай при гласуване в друга държава. Кирилов обясни, че от ГЕРБ подкрепят намаляването на секциите, за да има равенство и единен обективен критерий.