Преди да си замине влакът – репортаж от Габрово

Влакът от Габрово за Царева ливада. Все едно влизаш в музея. В купето времето е застинало, а отвън все си е вървяло.

Минали са поколения, реформи, правителства. Край жп линията чинарите са напукани от 100 годишна старост. В чакалнята на гарата няма никого.

Илиян Георгиев - началник-гара в Габрово: „Гарата е все още единственото нещо, което държи спомена, че навремето наричали Габрово ”българският Манчестър”.

Понеже сме в Габрово началник-гарата разказва шега. Преди 103 години местните индустриалци кредитирали построяването на жп линията. Пръскали се от гордост, че изпреварили севлиевци по напредък в цивилизацията.

Илиян Георгиев - началник-гара в Габрово: „Даже на един панаир като пуснали габровският влак – габровските чорбаджии взели едно куцо магаре, турили му едно кюмбе на гърба и една димка в него с надпис: ”севлиевския влак”...

Случката не е доказана, но на гарата се пазят документи-реликви, които доказват как гарата е построена по царско време.

Илиян Георгиев: „Откриват 42-ра линия, правителственият влак пристига в Габрово. Ето го и Фердинанд тук отдолу, откриват гара Габрово...”

Сега от славното време на гарата са останали само вековните чинари и костите на няколко стари вагона. Железопътните депа пустеят.

Намалели са хората, опустели са влаковете. Изглежда няма нищо по убийствено от разрухата, която се настанява бавно и остава за постоянно.

Когато преди три години Сергей се преместил от София в Габрово, го мислели за странник. Искал да е по-близо до Балкана понеже е еколог. Обича влаковете. Знае всичко за тях. Дете на железничар.

Сергей Александров: „Познавам ги по серии и по миризмата включително.”

По инициатива на Сергей в студената габровска гара вече има свободен wi-fi. Със собствени средства напечатал брошури с разписанието на влаковете в района. Донесъл няколко книги в чакалнята и предложил на началник –гарата да направят „пътуваща библиотека”. Сега там има и изложба с растения от Габровския Балкан.

Не иска да се примири с мисълта, че когато у нас наречем нещо губещо, то всъщност е ограбено.

Сергей Александров: „Някои казват, че народопсихологията е виновна. Аз се чувствам част от този народ, но моята психология абсолютно не е такава. Когато чуя, че нещо е губещо, тогава мисля, че трябва да се предпримат мерки предприятието да стане печелившо. За съжаление не съм убеден в чистия помисъл на хората, които постоянно повтарят, че нещо е губещо и че е товар за данъкоплатеца, по-скоро там идеите винаги са други, има някакви користни цели."

Струва му се, че промяната се прави само от хора, които имат страст към това, което правят. Не става само с: „Брюксел каза”. Трябва на някой да му пука да се спрат кражбите. Да се модернизират вагоните и нравите. Иначе на хартия вечно ще се реформираме, но няма да се променяме.

Сергей Александров: „За мен не е редно да казваме реформа. Ние под реформа в България във всяка една област разбираме намаляване на парите, съкращаване на разходите и социални сътресения. С това се изчерпва всяка реформа. Няма никакъв опит да разчупиш нещо, да промениш нещо. Най-лесно е да се оставиш на инерцията... ”Далеч съм от мисълта, че всички реформатори са толкова безидейни, че не могат да предложат нищо друго освен спиране на парите, но виждате, че това се получава за съжаление."

Сергей се учудва как е възможно в цяла Европа хората да се движат с модерни влакове, да сменят колите с колелета, да превръщат селата в приятни места за живеене, а ние да правим точно обратното. Иска да остане в Габрово.

Сергей Александров: „Надявам се, че все пак ще се случи някакво чудо и хората ще започнат да обръщат внимание на такива проблеми, да не се предават така лесно, да се отказват от своето, от родното си място и няма да допускат така лесно някакви недомислици в изпълнителната и законодателната власт, да ги принуждава да напускат родните си места и страната. Тази тенденция може да бъде обърната."

Началник гарата и той си представя как ще бъде. Сънува по цял ден железопътни линии и си мечтае за тунел под Шипка. Но ще трябва да приключваме разговора, защото влакът за Царева ливада заминава.

Илиян Георгиев - началник-гара в Габрово: „Държавата по време на война откривала жп линия и гари, ние сега в мирно време при положение, че сме в Европейския съюз и той е заинтересован железопътният транспорт да се развива..."

Стрелочникът проверява за „заплеснати” пътници на гарата. Толкова са малко, че могат да се преброят. Точно те не са статистика.

Може би са от последните, които жадуват да стигнат до там от където другите отдавна са си тръгнали.