Приключи археологическото лято на нос Калиакра

Приключи археологическото лято на нос Калиакра. Разположен на 70 километра от Варна, брегът привлича вниманието на туристите не само с невероятната гледка от стръмните скали, но и с огромното историческо наследство. Там са останките от крепостните стени от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под властта на Османската империя.

Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза. След като миналата година археолозите се натъкнаха на единствения по рода си пръстен, в който се е съхранявала отрова, сега те попаднаха на некропол от края на 13-ти век. Всички находки ще бъдат прибавени към изложбата “Реликвите на Калиакра”, която обикаля из България. Повече за експедицията ще научим от нейния ръководител д-р Бони Петрунова, номинирана за археолог на годината за 2013-та.

Работата на археолозите на нос Калиакра тази година е била съсредоточена основно във вътрешния град на крепостта. На некропола попадат след сигнал за оголен череп след падналия дъжд.

Бони Петрунова - зам.-директор на Националния археологически институт при БАН: “За съжаление не мога да ви зарадвам с някой вампир или нещо такова... Не знам дали знаят вашите зрители, че тя - Калиакра и вида на скалите, постепенно падат части от нея в морето, но пък това ни даде възможността да попаднем на един некропол.”

За това свидетелстват откритите монети върху очите на една от жените, както и изборът на място за погребението - една от най-високите източни точки на носа, използвана досега за наблюдателна площадка от туристите.

Бони Петрунова - зам.-директор на Националния археологически институт при БАН: “Жена, казвам, защото беше погребана с детенцето си. Такъв скъп дар се прави на високопоставена личност, заможна личност. Другото, което предполагаме с колегите, е, че е много вероятно на издигнатата част над този некропол ще имаме шанса да открием още една от църквите на Калиакра. Това се потвърждава и от 3 златни монети, които открихме там - перпери, тази година.”

Работата на археолозите напомня тази на медиците - трябва да се действа бързо и да се спаси, каквото може. Естествените природни процеси обаче не са толкова опасни, колкото грубата човешка намеса.

Бони Петрунова - зам.-директор на Националния археологически институт при БАН: “Това хвърляне на боклуци, което е ежедневно на Калиакра - аз просто съм изумена какви неща хвърлят хората... как очакват следващите след тях да заварят нещо красиво, дори общината тук да впрегне целия си ресурс за постоянно почистване. Ние наистина имаме нужда от някакви строги санкции, кавито имат румънците и гърците, няма да ходя надалече. Ето тук наблизо има един античен град, буквално няма и стотина километра от Калиакра може да се провери как стоят нещата - охраната стои с кучетата и не се позволява никакво стъпване по зидовете на това, което е разкрито.”

След като са разчистили терена, археолозите са успели да укрепят и още един интересен обект - църква №4, разкопана преди години за изграждането на път. Според проучванията тя не е била използвана за извършването на обреди, а е построена заради гробницата в нея, като още един вид защита - сакрална, е мнението на специалистите. Храмът е от 14-ти век, от периода на деспот Добротица.

Бони Петрунова - зам.-директор на Националния археологически институт при БАН: “Знаем, че това е средновековната крепостна стена, знаем, че тука е точно портата. Никакви други гробове не се откриват наоколо... За съжаление преди време самата гробница е била разбита и ограбена, но пък в дневниците е записано, че са намерени стенописи... разбира се не мога да си позволя сега да спомена име, но както казвам, нашите българи са интелигентни хора и ще се сетят на кого би могла да бъде тази гробница.”

Разкопки на нос Калиакра се провеждат за 11-та година. Въпреки финансирането от Община Каварна и от Министерството на културата този път средствата отново не са достигнали и разкопките са продължили едва месец. Археолозите обаче са оптимисти. Надеждата им е и занапред да имат възможност да продължат с проучванията и то не само на нос Калиакра. Интерес за тях представлява и крепостта между Кранево и Балчик, за която се предполага, че също е принадлежала към областния център Карвуна. В момента за нея се носят само легенди. А районът има потенциал, както за привличане на туристи, така и за допълването на европейската история.