Прилагането на по-строги мерки подпомага ли интеграцията на ромите?

В студиото: политологът Стойчо Стойчев, социологът доц. Алексей Пампоров от БАН, адвокат Пламен Димитров, Христо Николов – председател на фондация "Саворе" и историкът доц. Лъчезар Стоянов.
Какви са нагласите на обществото за политиките към ромите и в кои направления трябва да се полагат повече усилия ще разберем от допитванията на Алфа Рисърч, изготвени специално за предаването.

Стойчо Стойчев, политолог, СУ "Св. Климент Охридски": В България отдавна живеем с илюзията, че с държавна политика могат да се направят значими неща по отношение на ромската интеграция, макар че за мен това звучи малко нерелевантно, тъй като не става въпрос за интеграция, а за опит да живеят няколко различни по същество общности заедно. Големият проблем идва от това, че се опитваме с държавна политика да оправим неща, които не се оправят по този начин. Ние с държавна политика не можем да накараме хората да не пушат на закрити места, пък камо ли да изкореняваме неща, които са се исторически цивилизационно формирали на ниво общностна култура и които в някои моменти избиват като несъвместимост на начин на живот.

Доц. Лъчезар Стоянов, историк, НБУ: В интерес на истината се правят усилия за интеграция и тази интеграция върви колкото като държавна политика, толкова и като едно международно усилие. Проблемът за помощта, което получава отвън, е, че тя е някак малко двулична, тъй като в България и Румъния концентрацията на роми в страните от Европейския съюз е най-висока, тръгнете и от падането на граничните ограничения и ограниченията за пътуване, големи части от ромската общност навлезе в тези страни, създаде и доста проблеми и във Франция, и в Италия. И те, за да си измият съвестта, показвайки формално една помощ, отпускат средства и това са изключително за неправителствени организации. Тези средства се отпускат, за да се решава проблемът, т.е. ни прехвърлят решаването на ромския проблем у нас, в България, и ние някак си да се оправяме с него и те да се дистанцират и с техните пари ние тук да решим проблема. Разбира се, че е въпрос на държавна политика. Ако твърдим, че сме демократична и правова държава, а ние твърдим и сме го записали в конституцията, това е твърдо изискване в Европейския съюз да сме една правова държава, това означава всички да живеем и да припознаваме закона какъвто е.

Христо Николов, председател на фондация "Саворе": Държавата я няма въобще, държавността я няма въобще. Защо неправителственият сектор трябва да го върши това? Това е роля на самите институции. Реално от векове българските граждани от ромски произход живеем в България. Познаваме много добре както културата така и бита, така и традициите на тази държава. Не мога да разбера, щото интеграция означава приобщаване, към какво да се приобщим като аз съм равен на всички останали граждани на тази държава нито повече, нито по-малко. Затова казвам държавна политика. Още по времето на тоталитаризма, мога да върна и малко след 44-та година, правителствата и тогава и до ден днешен нямат реална представа по какъв начин да работят с тази общност в България, дали асимилирана или асоциирана.