Промени в Закона за културното наследство

Предаване: Култура.БГ, 16.03.2016

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Тема с продължение: какво става със сградите-паметници на културата, след многото примери на съборени и рушащи се сгради. С арх. Даниела Джуркова, изпълнителен директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, разговаряхме по темата в студиото на "Денят започва с култура".

Промените в Закона за културното наследство идват на фона на казуса с разрушаването на тютюневия склад в Пловдив и бяха приети от парламента с 80 гласа "за". Предвиждат се правомощия за експерти към общините, които да се произнасят по инвестиционни решения за обекти – паметници на културата. Според вносителите капацитетът на Института за недвижимо културно наследство е ограничен и преписките се движат с години. Арх. Джуркова подчерта, че капацитетът на Института не е достатъчен, за да извършва абсолютно всички дейности, които са му вменени от Закона.

По отношение на упреците, че за някои стари сгради тенденциозно не се издава становище, че са паметници на културата, а биват оставяни да рухнат, тя каза, че от Института са запознати, но че тези твърдения не отговарят на истината. По принцип процесът по издаване на становище съдържа проучване, което извършва Институтът и на основание на всички факти излиза с решение. Съответното становище се изпраща в Министерство на културата където се разглежда и на негово основание се прави заключение от културния министър, че една сграда е недвижима културна ценност. Чак тогава актът влиза в сила. Тя се съгласи, че в някои случаи има забавяне, но те касаят сложни казуси, при които липсва документация или касаят общия устройствен план.

Националният институт за недвижимо културно наследство е експертният орган, който съветва министъра, обясни арх. Джуркова. Дигиталният архив е изключително важно нещо, като се има предвид, че живеем в ХХI век. Липсата на такъв създава проблем за популяризирането на културното наследство изобщо във всяка една държава, особено във века на глобализация, в който живеем. Тя обясни, че в момента Институтът, с подкрепата на Министерство на културата, участва в различни трансгранични програми с надеждата да спечели пари, за да може да се осъществи дигитализацията на архива.

Вижте целия разговор във видеото.