Промените в Закона за опазване на културното наследство

Предаването "Денят започва с култура" от 30 юни разбуни доста духове в България. Стана повод да се пишат писма, да се иска оставката на министър Вежди Рашидов. Беше повод включително да разберем, не без учудване, от главния прокурор, че той очевидно следи тези няколко хиляди души, които искат оставката. Темата на разговора в студиото тогава беше за промените в Закона за опазване на културното наследство, които бяха гласувани на второ четене в Народното събрание. Мина и срокът, в който президентът Росен Плевнелиев можеше да наложи своето вето. Това обаче не се случи и законът вече е факт.

"Това е поредна стъпка за игнориране на експертния и комплексен подход към опазване на културното наследство... Това е абдикация на държавата от нейните задължения, които тя е поела и с международно ратифицирани документи", заяви тогава арх. Дафина Барфончовска и добави, че "този закон е правен абсолютно непрофесионално, абсолютно в разрез с всякакви норми и изисквания за законотворчество".

Днес в студиото дискутирахме по въпросите, които поставя арх. Барфончовска, а и по други, свързани с промените в Закона за културното наследство, с проф. Станислав Станилов, член на Комисията по култура и медии в НС, представител от партия "Атака", проф. д-р Вили Лилков, представител на ДСБ, и арх. д-р Любинка Стоилова, Форум „Културно наследство”.

Проф. Станилов изрази категорично мнение по повод забележката на арх. Барфончовска, че в Закона в член 19 е отпаднала думата "комплексна" по отношение на оценката на експертите, че пропускът е несъзнателен. "Ако архитектурната колегия беше все пак посетила постоянната прения... Законът тече. Цяла година се занимавахме в комисията и комисията е отворена. Може всеки да дойде, да поиска да присъства, да вземе думата, да се изкаже. Това е може би пропуск, но комплексна оценка се подразбира от само себе си. Тя винаги е комплексна, защото винаги има различни специалисти." По отношение на срока, проф. Станилов уточни, че в първия вариант на Закона срокът е бил само две седмици, след това е изменен на 6 месеца и е уточнено, че трябва да се спазва. "Досега беше по-кратък, но той изобщо не се спазваше."

Предложенията за промени в Закона за културното наследство, които направих аз, не са изцяло мои, защото са консултирани с културната гилдия и културната общественост. В голямата си част те представляват синтез на това, което в последните години е говорено по тази тема. Това заяви проф. Лилков и допълни, че "големият проблем е следният: дали ще вървим към укрепване на капацитета и ще развиваме Националния институт за недвижимо културно наследство или ще го разградим и ще вървим по този път, който избра Парламентът. Аз казвам следното - това беше политическа стъпка в грешната посока."

Арх. Стоилова сподели, че е участвала в редица от предложенията, които бяха изработени и които се коментираха в Комисията за култура и медии в НС. "Не съм съгласна с проф. Станилов, че не бяха изказани мнения, но въпросът с комплексността е наистина ключов и това, че е изпусната тази дума ми се струва не случайно. Ключов, защото такава комплексност може да осигури Институтът по недвижимо културно наследство, а трудно би могла да се осъществи в отделните общински тричленки или колкото и души да наброяват тези звена, които сега се създават. Проблемът е в това, че се иззема част от функциите на Националния институт за недвижимо културно наследство, като по този начин се смесват функциите, които иначе по правни норми трябва да са отделени и независими. Централната и местната власт имат различни правомощия, а тук придаваме функции на централната държавна власт в ръцете на местната власт", посочи тя.