Протодякон Братоев за Възкресението и вярата на българина

Защо Христос възкръсва на два пъти? Суеверна ли е вярата на българина и защо едва 100 души влизат в храм "Александър Невски" по време на служба. Среща с протодякон Любомир Братоев. Отецът с няколко лица - свещенослужител, екскурзовод, кръчмар, запален рокер и пътешественик. Един разказ на репортера Благой Цицелков и оператора Недялко Данов в "Денят започва".

Всяка година мнозина се питат защо християнският свят е разделен. Католици и православни рядко празнуват Христовото Възкресение заедно. А в основата на разминаването е човекът.

"Това разделение е станало заради човешката грешка, заради това, че ние се водим по Юлианския календар, а католиците се водят по Грегорианския. В интерес на истината трябва да кажем, че Юлианският е по-верният астрономически календар", смята протодякон Братоев.

Протодякон Любомир Братоев пояснява, че досега Великден се изчислява взависимост от първото пролетно новолуние, взависимост от това, кога е юдейската пасха, за да не съвпадне с нея. Но в крайна сметка може да се пресметне наистина коя е била датата в годината на Христовото Възкресение по Юлианския календар. Това дори вероятно е било 3 или 4 април, казва отецът. И може да се изчисли така, че за всички Християни да бъде в една седмица.

Той вижда доказателство, че православният Великден е по-верният в чудото на Благодатния огън. "Може би е крайно време и вселенския патриарх, и папата да се съберат чрез комисиите и да решат, че двете големи части на христовите църкви отново трябва да се съберат и да бъдем една наистина обща Христова Църква", казва протодякон Братоев.

Изчезващ вид ли са мирияните? Защо църквата е празна и как да бъде по-близо до хората? Тези въпроси от десетилетия вълнуват дяконът. "Берем плодовете на онзи атеистичен строй, който беше от 1943-а до 1989-а година, защото комунистическата партия по всякакъв начин всъщност от една страна отдалечи хората от религията, от друга страна ги лиши от инициатива.  Каквото му кажеха на човека, той това правеше. Липсата на инициатива - да чакаш някои да ти каже нещо да направиш", отбелязва той. Според отеца въпреки че станаха тъй наречените политически промени, църквата още е много далеч от образоването на децата. Не се допуска в училище като свободно избираем предмет. Но  разбирам и родителите, че в един момент могат да предпочетат по-задълбочено изучаване на някои друг предмет отколкото вероучението или Закон Божий.  В крайна сметка идеята на Светия синод не е да се изучава задължително. Идеята на Синода е родителите да избират дали децата им да учат религия или морал и етика.

Но да учат предмет, който да ги научи да бъдат добри хора помежду си. Дори и децата да не учат вероучение, е важно да се запознаят с основите на морала и етиката, убеден е Любомир Братоев. "В Централния храм на България, "Св. Александър Невски" на обикновена служба, неделна се събират пряко сили около 100 човека. Може да се сметнат колко са храмовете в България, да ги умножим по сто и пак ще се получи завишена цифра", убеден е той.

По празници храмът е пълен... "При християнина това не е някаква поза: има хора, които отиват на големия празник, за да се покажат - "ето вижте ме и аз съм там", особено пък нашите политици. Истински вярващият човек има потребност да бъде на божествената служба. Това е един признак доколко е вярващ народът, колко са пълни църквите на обикновените служби в неделя", подчертава отецът.

"От друга страна вярата се е запазила по времето на комунизма и благодарение на тези празници, защото хората бяха запазили тази традиция. Но тя е най-вече на битова основа, а не на верска основа. Освен по празници хората идват в храма, когато им е трудно. В мъката си обикновено човек е сам и особено, когато не може да получи някаква помощ от държавна институция. Тогава той разбира, че единственото спасение е да се помоли на Господ искрено, та евентуално нещо да се оправи", добавя протодякон Братоев.

За природните бедствия, които сполетяха България в последно време, мнозина обвиняваха Господ за несгодите си. "Когато човек обвинява Господ за своята събда, показва негового неверие. В този свят ние сме на едно изпитание. Никъде не е казано, че трябва да живее добре. Чрез делата си тук човек ще заслужи добротата, която Господ ще му предостави във вечния живот. Ако ние не сме готови за катарзис, в един момент обстоятелствата ни принуждават. Ето толкова нещастия се случват като наводнения, земетресения - в един момент катарзисът е по-голям", обясни още той.

Протодякон Любомир Братоев сподели и размисли както за чудото, което му се случи на остров Ливингстън в Антарктида, така и защо хората в най-бедните страни са най-щастливи.