Първите стъпки на новия кабинет

Гости в студиото на "Денят започва" бяха политологът Антоний Тодоров и социологът Антоний Гълъбов.

Снощи беше дебатът във Франция между Еманюел Макрон и Марин Льо Пен. Той беше шокиращ за представите на френската публика, които не бях виждали такова поведение до момента.

Гълъбов коментира, че за първи път има такъв дебат, с такова поведение пред френската публика. Той обясни, че за бащата на Льо Пен преди години гласуват крайната левица и крайната десница - онзи радикален популистки електорат, който е имал нужда да каже нещо на своя елит и сега се случва същото. По негово мнение във Франция на първи тур са загубили и левицата, и десните.

Тодоров обясни, че това е било доста показателно за промените, които настъпват в политиката на иначе демократичните държави, която все повече се превръща в шоу и все повече убеждението не е на програми, идеи или визия за бъдещето, а на впечатлението, което ще остави един или друг кандидат в такива сблъсъци. Политологът е на мнение, че и ние не отскоро сме в такава позиция, но не смята, че това ще бъде бъдещето на представителната демокрация, защото ако шоуто измести политиката, ще трябва да търсим и организираме политиката иначе и по друг начин.

За състава на новия кабинет Тодоров обясни, че е очевидно, че става дума за договорка между двете съставки на правителственото мнозинство. Той каза, че не би търсил някакви особени рационални причини в разпределението, освен тази договорка. Очакваше се, че трябва да има член на правителството, натоварен с европредседателството на България и в случая решението е за Лиляна Павлова. Тодоров каза, че това може донякъде да предизвика учудване, защото се е очаквало в този ресор да влезе човек по-скоро с познанията и опита от работа в европейските институции, или с ЕС, или в международните отношения. Вицепремиерите са четирима - двама от ГЕРБ, двама от Обединените патриоти. Политологът смята, че по-важното в това правителство не е как се разпределят мандатите, а самото участие на Обединените патриоти в правителството. За него този формат съвсем не е безобиден. По негово мнение тепърва ще анализираме ефектите от тази ситуация. Въпросът е това ли е била единствената възможност в така избрания парламент за формиране на правителствено мнозинство.

Гълъбов е на мнение, че това е единственото възможно правителство на единственото възможно мнозинство в този състав на парламента. Той каза, че българските избиратели за пореден път са избрали парламент, в който може да се състави само едно мнозинство. По негово мнение България върви към вариант, който ангажира тези политически формации с отговорността на управлението и предстои да видим дали това не е по-разумният демократичен път. Според него изборът в полза на експерти в състава на новото правителство е резултат на политическо съгласие. Важно е, че ГЕРБ се превръща в носител на една важна линия, отбеляза Гълъбов. За първи път имаме писмени споразумения, имаме коалиционни споразумения, които са писмени документи, които се създават последователно. Опитът за нормализация на политическия ни живот преминава и през такъв тип документи, каза социологът.

Към гостите в студиото на "Денят започва" се присъединиха и Валерия Велева, главен редактор на "Епицентър", и Борислав Зюмбюлев, главен редактор на "24 часа". В тази част на коментарния блок те очертаха какви са предизвикателствата пред министъра на вътрешните работи Валентин Радев, като Валерия Велева открои, че той влиза в много тежка среда. "Не случайно първите му думи бяха, че той ще управлява с диалог. Няма друг начин. Никакъв военен ред." Тя определи като изненада назначението на Екатерина Захариева за министър на външните работи, като припомни, че за Захариева това ще е трето министерство, но притеснителното тук е, че тя никога не е била дипломат. "А пък като вицепремиер ще отговаря за съдебната реформа и ще бъде началник на Цецка Цачева, която ще е министър на правосъдието." Тя заключи, че г-н Борисов поднася доста шокови решения с новия кабинет и пожела те да са за добре.

По думите на Борислав Зюмбюлев големият липсващ в това правителство е Росен Плевнелиев. Четирима или петима са тези, които са пряко свързани с него. Това са прозападни млади технократи, които той успява да привлече към себе си. "Започваме с Екатерина Захариева, която беше и му е много близка, която взема външните работи, което е по-важно министерство от това на правосъдието." Той подчерта, че назначението на Захариева е знак, че външната ни политика се пренасочва към Европа. Зюмбюлев посочи, другите, свързани с Плевнелиев министри, са Николай Петров, Румен Порожанов, Николина Ангелкова - млади прозападни технократи, и определи този факт като знаков.

Ситуацията, в която се проведоха изборите, беше благоприятна и не беше разчетена като стремеж за политическа промяна. Има потребност от промяна, но не точно промяна за лица и партии, смята политическият психолог проф. Антоанета Христова

За журналиста Мира Баджева най-голямата изненада в кабинета е различната роля на Лиляна Павлова, тъй като е изглеждала като най-сигурния министър, т.е. човекът, който със сигурност ще запази поста си. „Тя беше символ на всички постижения на ГЕРБ и се заменя с една фигура, която не е много ясна и не се ползва с голям престиж. Според мен това ще бъде един от проблемите в този кабинет”, коментира тя.