В антиутопията на книгата са намесени траки, нестинари, български имена. Илюстрацията на корицата напомня за паметника на Бузлуджа. Авторът е използвал настоящи ареали, които да вплете в една история, кято не е собствено българска, а като че ли е балканска, но със сигурност ангажира съвременни обекти. Тодоров обясни, че по естествен път се е сетил за Бузлуджа, защото е искал, създаваъки дистопичен свят да нашия полуастров, да го насели с нещо друго. Използвани са елементи на вълшебна приказка, по-специално на тази за Спящата красавица. Авторът е търсил замъка на злото, който в проекция в бъдещето се превръща в друго. За него паметникът на Бузлуджа представлява най-амбициозния монумент в архитектурния стил Брутализъм.
В книгата има много нечовешки малки общества. Според Тодоров възможността да се разпадне животът ни във висока степен ни пресреща, има социален разпад, има морален разпад в обществото ни. Ако тези процеси на разпад се проектират в бъдещето ни, със сигурност ще палучим една мрачна картина, смята авторът.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News