РадиоТошката – историята на Тодор, който прогледнал два пъти

В този дом самотата е непозната и винаги ще има място за още едно дете. Семейство от 15 души, част от него е и кучето Бруно. Тодор е главата на фамилията и историята му е чудновата.

Тодор Андонов: „Никога не съм делил нещата на лесно и на трудно, а просто трябва да се свърши.“

Драгомир Симеонов: „Има винаги начин да се усмихнеш на историите му по начина, по който той ги разказва. Аз не съм го чул да се оплаква.”

Тодор е незрящ, започва да губи зрението си на 8 г., но има техническо образование, следвал филология и „Психология“. Бяга от рутината - сменил е 9 професии. Пробвал със свой бизнес, свирил на китара, бил тоноператор и журналист. През 90-те години е издател, имал дори своя печатница.

Тодор Андонов: „Три пъти съм ослепявал, два пъти съм проглеждал, всичко това е било един голям стрес. Имало е и в бизнеса много трудни моменти, когато тъкмо тръгнеш да се развиваш и идват едни така, да ги кажем популярно "момчета" и ти казват - тука не ти е мястото. И спираш.“

През 98 г. Тодор става радиоводещ на специализираното предаване за хора с увреждания – „Докосване”. Покрай него се запознава с Драгомир. Днес бившите колеги вече са добри приятели. Преди 15 г. обаче Тодор накарал приятеля си да погледне на света по друг начин. Така незрящият помогнал на зрящия.

Драгомир Симеонов: „Освен това, да се науча как да гледам на нещата ли? От тая помощ по-хубава има ли? За него най-важното нещо и нещото, което аз познавам от него е точно усмивката. И за мен човекът, който те кара да забравиш, че не те вижда, а те усеща - това е Тодор за мен. Този, който е видял повече и ако имаш малко търпение може и да ти даде повече.”

Сега Тодор е водещ на радиоточката в Смядово. Сам си е тонрежисьор и звукооператор. Всеки ден подготвя различни рубрики за своите слушатели, оказали се предимно баби. Споделя, че взаимно се разсмиват по радиото.

Тодор Андонов: „Така ми лепнаха и РадиоТошката. Защото - обажда се слушателка и не може да каже „точка”, явно нещо е възрастна жена и казва: „Алооу, радиотошката ли е?”. И аз казвам:  „РадиоТошката е тука, и аз съм тука, и Бруно е тука.“

Донка Станчева: „Ами, Тодор Андонов, ние го знаем Тошко, нашия Тошко, от радио уредбата. Много хубаво е предаването му. Всякакви идеи, предложения, поздравления, включва ни, всички се обаждат от Смядово, кой каквото има.“

Другата страст на Тодор са книгите. Казва, че е прочел над 4000. Сам пише и криминални романи. Миналата година обаче той отново сменя посоката. През септември се записва да учи оперно пеене в Шуменския университет. Така за 5-ти път става студент.

Тодор Андонов: „Аз открай време съм си взел едно решение, че шампион по нито една дисциплина не искам да ставам, искам да пробвам от всичко възможно. Да видя докъде мога да стигна, дотук съм стигнал с 9 професии и да видим. Още има време. И оперно пеене,  колко му е.“

Драгомир Симеонов: „Може би ми се иска много повече хора да правят нещата по начина, по който ги прави Тодор. Значи започвам ги, ще стигна донякъде и е много по-важно да се радвам на това, което правя и разбира се на срещите, които ще имам по пътя.“

А пътят на Тодор винаги води до дома. Със съпругата му Галя имат три собствени деца и няколко внуци. Но решават да осиновят Янко - сляпо дете, оставено в дом за деца с увреждания. След това Тодор и Галя стават приемно семейство за още три деца със същите проблеми. Сега при тях живее и Симеон.

Тодор Андонов: „Основно жена ми се занимава с ежедневието, смисъл - хранене и другите неща покрай отглеждането. Ето Янко е по-голям, той си има своите младежки проблеми, с него коментираме най-различни неща. Малкият пък си иска тати и си го получава, гушкаме се, търкаляме се, борим се, въобще всичко, което правят всички татковци. И ние си го правим с малкия. И той така, чувства се щастлив като го гледам. Той едва ли осъзнава, че е сляп, още е рано. По-късно ще го разбере. Така че гледаме да му създадем колкото се може повече радост.”

Галя Андонова: „Може би така сме устроени. Любов към децата, така, когато се оженихме, решихме, че ще имаме 3 деца и като пораснаха, къщата остана празна. Ние само стоим и мълчим, едно празно и пусто и така решихме, че трябва с нещо да запълним тая къща и полека-лека, приемните деца, осмислиха тази ни част вече от живота.”

Тодор Андонов: „Каквото и да е, в която и сфера да е, винаги има един първи. И аз се надявам с жена ми, затова полагаме толкова много усилия, тези дечица да получат топлина и дом. Да видят околните, че не е толкова страшно, колкото изглежда едно сляпо дете.”

Така Тодор живее скромно в Смядово. Казва, че в трудните моменти му помага инатът и, разбира се, семейството и приятелите. Никога не се притеснява да иска помощ. А любопитството го води напред.

Тодор Андонов: „Любопитството, аджеба какво ще стане по-нататък. И винаги казвам в следващите 50 години какво ще правя. Ами това е. Следващите 50 години трябва да си имам ангажименти. И даже съм си измислил една схема, която много добре работи. Когато навърших 50 години започнах да си броя годините на обратно. И в момента съм на 45 и на лято ще започна 44. И установих, че колкото години има в главата ти като представа, човек се чувства на толкова. И винаги казвам на моите слушатели - недейте тъгува за младостта, ами следвайте я.”

Автор: Анита Миланова