Растенията в помощ на природата след човешката дейност в "Зелена светлина на фокус", 10.02.2015

Как растенията помагат на природата да се възстанови след замърсяване от човешка дейност? Тема на рубриката "Зелена светлина - на фокус".

Някога тук имало мина. В района на Севен, Югоизточна Франция - в Централния френски масив. Днес мината е затворена, но споменът за нея е останал в земята, а и във водата. Производството е заразило планинската местност с цинк, кадмий и олово.

Металите се отлагат в седиментите, а почвата си е направо отровна. За съжаление картината е позната. Не само във Франция, а и навсякъде по света. Само че френски химици, биолози и еколози се вгледали внимателно в проблема на място. В търсене на начин за рекултивиране на отровените земи, те открили малко, но ефикасно решение. Две малки растения, които имат способността да изсмукват метали и по-специално цинк от почвата и да ги складират в листата си.

Клод Гризон, преподавател в университета на Монпелие: "Ето го едното от растенията, които могат да се справят със замърсяването на почвата. То може да извлече цинка от почвата чрез корените си и да го натрупва и запазва в листата си, при това с висока концентрация."

А ето как изглежда и второто растение, попаднало в полезрението на учените.

Клод Гризон: "Тези две растения са в основата на проект за естествено възстановяване, който ние предложихме да се развива. Проблемът е, че тези растения не са многогодишни и когато увяхнат, те падат върху земята заедно с отложените в тях замърсители."

Следващата стъпка била да придадат химически смисъл на откритието, предложено от природата. Пренесли листата в лабораторни условия и започнали да търсят начин за приложението на растенията с уникални свойства. Техните листа се оказали същински резервоари с катализатори за метали. Трябвало да се намери химически метод, който да превърне листата в екологични катализори. Тоест нужно било процесът на извличане да се ускори с помощта на науката и то чрез съвсем нов подход. Помогнал Националният център за научни изследвания. Оттам се наели да финансират проекта. Отнело време. В началото субстанцията на дъното на колбите била далеч от химичните катализатори, за които учените мечтаели. Но един ден анализът показал невероятен пик на търсените показатели. Това била желаната структура.

Нататък постиженишето намерило пътя към дружество за изследвания в областта на така наречената "зелена химия". Целта била синтезираната субстанция да получи конкретни възможности за приложение, за да се сдобие и с пазарна премиера. От четири до пет килограма сурова листна маса вече можело да се извлекат около 50 грама катализатори.

Голямото предизвикателство било да изкарат процеса и продукта от лабораторни в реални условия. Тоест от няколко растения в затворено пространство към обширната замърсена местност, където да стартира реалното прочистване. Плановете са за няколко години тук да бъдат засадени максимално много растения, които абсорбират метали. По-нататък те ще захранят индустриалното производство на катализаторите, които пък ще ускорят процесите на извличане на отровните замърсители от почвата. Методът е дълъг и изисква упорство, но и годините, в които минното производство е зацапвало почвата и водата никак не са били малко. Хубавото е, че възстановяването на природата се извършва с помощта на самата природа.

При това новаторският подход обхваща и нови територии. Добрите резултати, които вече се отчитат в района на Севен, осигуряват доверие и финансиране на нов проект в Нова Каледония. В тамошния Институт за земеделско развитие се изпробват същите култури в зоните на открити мини. Само че в този случай растенията абсорбират никел и манган.

На този етап Нова Каледония е на пето място в света по добив на никел. Производство със съответното въздействие върху околната среда. Учените вече са класифицирали около 50 растителни вида, способни да извличат и задържат никел от почвата. Основното минно предприятие също подкрепя рекултивирането на земите, пострадали от дейността му. Помощта за учените е финансова и логистична. Развитието на проекта обещава не само постепенно възстановяване на земите, но и нова икономическа ниша за жителите на острова.

Клод Гризон, преподавател в университета на Монпелие: "В крайна сметка можем вече да заявим, че става въпрос за една малка зелена революция, в която усилията за лекуване на земите чрез растения довеждат до откриването на нов вид зелена химия. Тя, от своя страна, се явява двигател за нови и нови приложения на растенията. Изследванията в тази посока позволяват да се съчетаят две области, които по принцип се противопоставят: екологията и химията."

Ето и други райони на световната карта, които вече се възползват от постиженията на проекта за извличане на метали чрез растения: Крит, Сардиния, Китай, Конго. В африканския случай се прилагат видове, които абсорбират мед и кобалт. Възможностите са, меко казано, многообещаващи - и за учените, и за бизнеса, и за природата.