Ако не сте чували французин да свири „копаница“ на саксофон сега е моментът. Ян е член на етно групата МешкХане. Заедно с българина Георги. Той пък свири на турски канун. В групата е и шотландецът Стюарт. Заедно с тях сега е и гъркинята Василики. Събрали се в Истанбул. Всички заедно донесоха малко радост в парка.

Репортер на БНТ: „Какви са личните ви истории. Какъв беше животът ви преди Истанбул?“

Ян льо Глаз: „Аз започнах с музика на 7 години. В класическо музикално училище със саксофон.“

Василики Папагеоргиу: „Аз съм от Атина, но от 22 години живея в Истанбул. Работя с гръцки и турски музиканти. Пътуваме из цяла Европа. Хубаво е да си на място, където се събират музиканти от цял свят.“

Стюарт Диксън: „Преди Истанбул аз учих инженерство. Като си дете всички ти казват, че музикантската съдба е много по-трудна. После убедих себе си да уча в Единбург. Там обаче заживях близо до един африкански барабанист. Той ме запали да отида да живея в Уганда и да изучавам барабаните на местното племе. После отидох в Египет, където учих заедно с Хати Морган. Известен местен барабанист. Накрая се озовах в Истанбул.“

Ян льо Глаз: „Не зная кога ,не помня точно ,но чух как българи свирят на саксофон „народна музика“. Хоро и ръченица, също и македонски песни. Казах си: „Отивам в България да се пробвам и да се уча от някой музикант. Ето успях, дойдох тук.“

Репортер на БНТ: „Коя е любимата ти българска песен?“

Ян льо Глаз: „Песен? Чакай да помисля. Може би “Черно море“!“

Всъщност французинът Ян срещнал Георги в София .Тогава нашият музикант минавал през перипетии. Свирил на тарамбука, на ирански сантур, работил в супермаркет. Нарича себе си „кремиковско момче“. Но родът му е от Северозапада. В кръвта си има музика. От баба му Тодора.

Георги Димитров-Чубри: „Тя е записала над 150 песни в БНР. Песни от нашия регион между Монтана и Лом. Тя е от село Замфир.“

Бабата на Георги не успяла да види света, но днес той пълни очите и сърцето си като пътува и свири. Открил е колко хубаво е да се смесиш с хора от цял свят, които просто се радват на музиката. Понякога в България се чувствал различен и това му тежало. Сега е част от различните. И това му харесва.

Георги Димитров-Чубри: „Би трябвало да търсим общото помежду си.“

Репортер на БНТ: „Искаш да кажеш, че трябва да сме по-отворени към света?“

Георги Димитров-Чубри: :Да и да приемаме различното. Защото различното прави нещата хубави и интересни. Не може всички да са еднакви и всичко да е еднообразно. Разликата прави живота интересен“.

Репортер на БНТ: „Може ли музиката да променя хората?“

Стюарт Диксън: „Разбира се, че може. Тя вдъхновява, успокоява, създава толкова много чувства. Аз мисля, че тя може и да лекува“.

Събрали са се от различни посоки на света и виждат как той се променя. Георги бил съвсем близо при единият от атентатите в Турция. Удивява се как хората успяват да се изправят отново.

Репортер на БНТ: „Какво връща хората към живота, навсякъде където има трудности?“

Георги Димитров-Чубри: „Общуват си хората на улицата. Истанбул, който е 20-милионен град, мегаполис, всъщност е като сбор от малки селца. Всяка махала си има магазинчета, хората седят отпред, говорят си и като мине дори и чужденец, поздравява, викат те да пиеш един чай. Паника и подозрение се появиха в живота им, но не ги промениха толкова много.“

Ян льо Глаз: „За мен светът е опасен от самото му начало. Първо сме били праисторически хора, борейки се с вълци и големи животни. После през Средновековието пак сме водили битки. Това продължава и до днес, но в основата на всичко седи политиката . Сега опасността не са големите животни, а политиците.“

Стюарт Диксън: „Както каза Ян, войната и битките са на много места в наши дни. Света изглежда така сякаш политиците и правителствата създават тези войни за да правят пари. Те създават страх в хората. Използват страха като средство за контрол. Което е тъжно.“

Репортер на БНТ: „Тогава къде е щастието, Ян?

Ян льо Глаз: „Да застанем и да свирим пред публиката. Но съм щастлив и от храната и ракията.“

Георги Дивитров-Чубри: „Може един човек да промениш, да го спреш от забързания му ден, да спре, да те послуша и да видиш тази благодарност в очите му - това ме прави много щастлив.“

Василики Папагеоргиу: „Не е лесно да си щастлив в днешния опасен свят. Но когато хората около мен са щастливи,аз също съм доволна.“

Стюарт Диксън: „Всичко е наред, когато се обградиш с добри хора. Толкова е просто. Обичам да уча и да пътувам. Радвам се на слънцето и на зелените поляни. Това е моят начин да се свържа с природата. Което не значи ,че ще хукна гол по тревата, както някои може би сега си мислят!“

Сега ще направят това, което умеят най-добре. Ще посвирят, за да зарадват някого. Българинът, французинът, шотландецът и приятелката им Василики, заради която песента е гръцка.В нея се разказва за голяма любов разбира се.