Ролята на науката през 21 век

Промени с бързи темпове завъртяха света през 21-ви век - политически, икономически. Кризи и войни прекроиха картата на Земята. Проблеми има, но хората трябва да следват идеите си, за да ги решават. Ако всички следваме нещата, в които всички вярват, тогава няма да има нови открития. Такова е житейското убеждение на доктор Ено Ауфдерхайде.

Д-р Ено Ауфдерхайде, ген. секретар на фондация "Александър фон Хумболт": Каква ще е ролята на науката през 21-ви век ли? Науката дава много възможности. Тя изгражда връзки. Защото в проучванията, хората могат наистина да се опознаят. Дори и ако са от различни държави, дори и ако са от страни с различна или пък сложна политическа обстановка. Знаете ли, първият българин пристигнал в Германия чрез фондация "Александър фон Хумболт" през 1964-та година. Това са около десетина години преди да се установят дипломатически отношения между двете държави.

Фондация Александър фон Хумболт е създадена през 50-те години на миналия век. И оттогава всяка година тя финансира изследователската дейност на около стотици учени. В списъка й влизат и 55 Нобелови лауреати. А причината доктор Ауфдерхайде да посети България е 25 години от основаването на Хумболтовия съюз в страната ни.

Българската наука има много силни страни. Потвърждава го факта, че фондацията е спонсирала 387 души от България, като седем от тях имат много престижни награди.

В миналото ние изградихме много добри взаимоотношения с България. Но през последните години броят на молбите за кандидатстване намаляха. Вероятно причината е финансовия аспект на изследователската дейност в България. Бях много щастлив да разбера, че парламентът е одобрил стратегически план за подкрепа на изследователската дейност. А това е много важно за бъдещето развитие на всяка държава.

Много държави не обръщат голямо внимание на науката, но защо Германия помага толкова много за развитието й и подкрепя чужди учени?

Германия има полза от това - учени да пристигнат в страната за определено време и да развият своите идеи. Да, дори в годините на финансова криза, Германия финансираше научните изследвания. Но ние също подкрепяме учените да се връщат обратно в родините си, защото за нас е важно да изградим световна мрежа от учени.

В Германия се проведе Конференцията за климата. Има празнина в комуникацията между учените и политиците. Как може да бъде запълнена?

Понякога резултатите от научните изследвания не могат да бъдат използвани веднага. Но учените правят много открития, които могат да са от полза за политиците. За това учените трябва да присъстват по-активно в обществения дебат, те трябва да покажат какво са научили и да го предадат на останалите.

Германия е един от добрите примери за държавна политика за борбата с климатичните промени. Но как вие, учените, успявате да общувате с политиците?

Що се отнася до климатичните промени, ние имаме институти, които извършват не само изследователска научна дейност, но те проучват и последиците. Те разработват сценарии какво ще се случи в бъдеще, не само в науката, но и в обществата. Защото от значение е не само да разберем колко дъжд ще падне или пък колко бури ще има. Важни са и последствията за обществото. За това тези проучвания са от голяма полза за политиците.

А кое е научното откритие, което вие чакате да бъде направено?

Знаете ли, не мисля, че трябва да чакаме някои конкретни неща да се случат. Трябва винаги да сме отворени. Нямаше да имаме GPS-и, ако Айнщайн не беше открил Теорията на относителността. Но тогава никой не е мислил, че може да бъде създаден GPS. Да, той е открил фактите, но след това бяха открити последствията, значенията на тези факти.

Е, тогава трябва да чакаме...

Да, просто ще чакаме....