Романът "Кръгът" на Дейв Едгърс

Романът "Кръгът" на Дейв Едгърс е книга, която ни отвежда в една много мрачна, а може би и една много близка действителност. Гости в студиото на "Денят започва с култура", за да говорим за нея, бяха издателят и преводач Манол Пейков и преводачът и наш колега Георги Ангелов. В студиото сблъскахме две мнение за "Кръгът".

Книгата е в традицията на едни доста добриромани, които са антиутопични. В студиото беше и редакторът Венета Николова, която обасни, че това е жанр, който се ражда в началото на 20 век. По това време все повече автори започват да прибягват именно към разобличаването на недъзите в обществото в търсене на някакъв идеал, за един идеален свят, за едно по-хуманно общество. Темата се среща както в трудовете на Платон, така и в романите на Томас Мор, на Франсис Бейкън. Счита се, че основоположникът на антиутопията като литературен жанр е Олдъс Хъксли с неговия роман "Прекрасен нов свят". Повечето от тези книги са научно-фантастични, като това, което ги отличава, е философското им послание, свързано с човечеството и с човешката природа, която се оказва виновна за нашите проблеми.

Манол Пейков обясни, че Дейв Едгърс е една интересна фигура и в чисто човешки план. Творчеството му е почти изцяло ангажирано с проблемите на нашето време, с трагедиите на нашето време и "Кръгът" е поредният важен роман, написан от него, разказа издателят. Една от големите иронии, свързани с този роман, е че съвсем наскоро по компютърен път, чрез алгоритми, е установено, че това е най-парадгматичният роман на последните 30 години. Иронията в случая е, че този роман е антитеза именно на този начин на мислене и на този начин на живот.  За Пейков това е една изключително важна книга, изключително навременна книга. Според него в нея има лек елемент на преднамерен и премислен инфантилизъм, защото описаното общество е инфантилно и това е обществото, в което ние живеем, едно общество, което вярва, че понеже владее най-модерните технологии на нашето време, то владее света и може да промени този свят и да го направи по-добър без да става от стола пред компютъра.

"Трябва да призная, че към 140-та страница някъде ми идеше да я хвърля", каза Георги Ангелов. Едноплановостта на персонажите той определи като ужасяваща. Според него идеята не е нищо особенно и по темата за заплахите от интернет се говори от края на 90-те - началото на 2000 година. "Това е едни въхновен от Google+ роман", заяви журналистът. За него романът не е сериозен, философското послание е нулево, то на практика отсъства. Впечатление му е направило е, че тъкстът е слаб и неплътен, за което в първият момент е смятал да обвини преводачката, в следващият момент е разбрал, че тя се е справила прекрасно. Като се добави липсата на плътност на образите, плэският език и липсата на голямата идея и философска подплънка, Ангелов се чуди защо романът е издаден.