Русенец прекоси Тихоокеанския хребетен път и Апалачката пътека

Русенският пътешественик Петър Ванев направи поредната стъпка по пътя към покоряването на т. нар. Тройна корона в Съединените щати. В нея влизат Тихоокеанският хребетен път, Апалачката пътека и Континенталният преход. Петър Ванев разказва, че е започнал прехода си в края на май и го е завършил през септември. За 109 дни той е успял да прекоси 14 щата по Източното крайбрежие на Съединените щати и е покорил 92 планински върха със сериозна височина.

Петър Ванев: "Апалачката пътека е с дължина 3500 км и стартира от щата Джорджия и върха на планината Спрингър, като се простира по цялото продължени на Източното крайбрежие."

Най-трудните преходи за Петър Ванев се оказват онези, при които е трябвало мокър да продължава напред дни наред. През нощта търсил заслони, изградени по пътя, за да нощува.

Петър Ванев: "Те са тристенна постройка с покрив, която просто те предпазва до някаква степен от ветрове, дъжд, вятър... Някои хора се възползват от дърветата и окачват хамаци или спят просто в салоните на шалтета и спални чували. Климатът е по-различен, съответно редовните дъждове са нещо нормално, но и доста предизвикателно за психиката и физиката на един човек. Теренът е доста каменист и от време на време, когато валят тези дъждове, е опасен при стръмни слизания и изкачвания. Влагата е нещо, което ни съпътства през цялото време - дали ще е от пот, дали ще е от дъжд, си е там."

По време на преходите пътешественикът се срещал с най-различни по народност и възраст хора.

Петър Ванев: "Там срещнах хора, които са бивши спортисти, софтуерни инженери, току-що завършили гимназисти, пенсионери над 80 години... Аз мога да кажа, че срещата ми с Папи, който е на 87 години, с човек с доста житейски опит и изключително много истории, които може да разказва. Той е и най-възрастният човек, който е извървял и трите прехода от Тройната корона. Неговото мото за живота е: Продължавайте да се движите!"

По време на целия преход Петър се е разминал с близо 20 мечки. В горите попадал на гърмяща змия, но е видял и сърни, елени и други животни. Не скрива, че понякога му е идвало на ум да се откаже, но веднага след това се е сещал за хората, които го подкрепят и те са му давали мотивация да продължи.

БНТ: "Какво разбрахте от това пътуване към себе си?"
Петър Ванев: "Вече знам как мога да се справя с дъжда и всъщност не е толкова опасно, но е предизвикателство за психиката. Другото, което е, че се научих да оценявам всичко, което имам около себе си, доста повече отколкото предния преход."
БНТ: "Какво липсва най-много там?"
Петър Ванев: "Семейството и най-близките хора. Макар хората, които срещам по време на прехода, да са ми изключително близки и съм ги срещнал преди 1 час и споделяме обща страст и интерес, семейството винаги ще е това, което най-много липсва на такива места."

Първите си преживявания от преминаването на Тихоокеанския хребетен път Петър Ванев вече е описал в книга, озаглавена "Пътека през огън и лед". Обещава да не спира, а когато поискаш от него да се определи с една дума, той простичко отговаря, че е... приключенец.