Хотел „Балкан“ или сградата на русенското мюсюлманско настоятелство

Сградата, която русенци познават под наименованието „Балкан“, е построена по проект на българския архитект Тодор Петров. Той е завършил строително инженерство и архитектура в град Гент в Белгия. По това време Тодор Петров е главен архитект на Русе и по негови проекти в града се появяват много сгради. „Балкан“ е построен на два етапа, издигнато е и продължение на сградата по улица „Александровска“. Първоначално тя е построена за нуждите на мюсюлманската общност като вакъф.

Вакъфите още от османската империя са собственост на духовенството , като тяхното предназначение е да изкарват приходи за поддържането на тази общност. Скоро след построяването си и след отдаването на помещенията под наем, в сградата се наставяна хотел с името „Бристол“. Под това име той е известен до 40-те години на 20-ти век и именно с битуването на хотел „Бристол“ е популярна една история от края на Първата световна война. По това време Съглашението настанява окупационни сили в редица български градове, включително и в Русе.

Точно тогава в хотел „Бристол“ са настанени войници от Италия и Франция, но заедно с тях в града за първи път се появяват и африканци от колониите – алжирци и сенегалци.

По същото време в хотела се настанени и войници от Шотландия. В спомените си старите русенци говорят и за изпълнението на шотландската музика и използването на гайди в нея.

Сградата е построена в характерния за централната част на Русе неокласически стил. На партера й в началото на века се намирало златарското ателие на прочутите по същото време бижутери – „Тево Папазян и синове“. За единия от синовете на Папазян се знае, че е завършил училище по златарство в Германия. През първите две десетилетия на двайсети век на партерния етаж се появяват най-разнообразни магазини: в единия край продават пестил от кайсии, фурми, смокини, предлагат печени кестени и лешници, друг търговец продава сапуни от Франция, трети търгува с детски играчки и домашни потреби. По данни на старите русенци, последният съдържател на хотел „Бристол“, от 1936 до национализацията 12 години по-късно, се е казвал Стоян Петров. След национализацията на едрата градска собственост през 40-те години на 20-ти век, хотелът променя няколко пъти своето име и така през социализма е познат с името „Република“, после - „Москва“ и най-сетне „Балкан“, и с което се запазва в паметта на русенци.

По време на социализма е имало пожар, по време на който е унищожено мансардното оформление на сградата. Имало е проект и за нейното цялостно разрушаване и за построяването на нов хотел на това място, който обаче е осуетен.

Русенци разказват, че срещу тези планове за събарянето на хотела и новото строителство на неговото място се опълчил тогавашният секретар на Окръжния комитет на комунистическата партия Пенчо Кубадински. През 60-те години на 20-ти век, по време на социализма, тук се помещават прочутата пивница на бай Маньо, закусвалня и магазин за полуфабрикати.

Русенци си спомнят как в крилото на сградата към улица „Олимпи Панов“ че последователно се намирали ресторантите „Москва“, „Гюргево“ и „Фантастико“. След поредица от дела за идеални части от сградата, днес тя е съсобственост на държанвата и на мюсюлманското настоятелство в Русе.