Опитът за преврат в Турция - какво следва за всички нас от това? Какво не знаем за преврата? Какви са културните, социалните, религиозните контексти на случващото се там? За това е разговорът ни в "Денят започва с култура" с Ина Мерджанова, преподавател в Тринити Колидж, доц. Даниел Смилов, политолог, СУ "Св. Климент Охридски", журналистът Мохамед Халаф и диригентът Здравко Лазаров.
Здравко Лазаров разказа, че по време на събитията от нощта на 15 юли е дирижира спектакъла "Отвличане от сарая" в рамките на ежегодния фестивал в Истанбул на балетното и оперното изкуство. По време на второ действие на операта в оркестъра се усеща смут. В ерата на мобилните комуникации информацията достига бързо и навсякъде. Така по време на паузите оркестрантите разбират какво става, а концертмайсторката съобщава на диригента новината. Взима се решение спектакълът да продължи до антракта, а след това директорите на фестивала да се разпоредят. Проблемът настъпва, когато концертът, който е в европейската част на града, свършва и музикантите трябва да стигнат до хотелите си - в азиатската част. В последния момент успяват да се качат на корабче, с което се прибират, а събитията ескалират в следващите часове.
Мохамед Халаф посочи, че ислямизацията в Турция започва не с началото на управлението на Ердоган, а когато набира сила във властта и с контролирането на институциите. "Така или иначе Турция е разделена на две части - около 50% отричат този модел, другите 50 го подкрепят, защото те са религиозни индивиди." Въпросите за културната идентичност в момента играят много голяма роля в целия ислямски свят. Ислямът е една нереформирана религия, а в същото време той е и религия, и държава. Оттам започва този сложен конфликт, който тече в ислямските и арабските общества.
Ина Мерджанова открои, че разделенията в турското общество минават по много линии. Когато говорим за ислям, трябва да попитаме за кой ислям говорим, тъй като болшинството от турските граждани са сунити, но има и значително малцинство от алевити, които са около 20% от турското население.
По думите на доц. Смилов много трудно е да опишем ситуацията като ясен конфликт между секуларизъм и ислям. Много неща са се променили от времената на Ататюрк, но и от 70-те години. Армията е коренно различна. Има промени и на законово, и на организационно ниво. Армията е далеч по-плуралистична.
Вижте целия разговор във видеото.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News