Салман Рушди: Хората имат нуждата от връщане към корените

Айше Сали, БНТ: Можем ли да открием себе си, лутайки се между анонимността на тълпата и все по-остро изразената индивидуалност?

Салман Рушди: Загубата на идентичността е един от важните проблеми на нашето съвремие. Писах за това и в последния си роман "Златната къща". Хората преживяват криза на личността и изходите от нея са различни. Някои стават религиозни, защото в много бързо променящия се свят имат нужда от сигурност и непреходни ценности. Религията предлага това. Хората имат нуждата от връщане към корените. Някои се връщат и към племенния строй. Можем да видим последствията и в Америка, и в Европа. В Индия, когато говорим за идентичност, отново става дума за религия. Изборът между Индуизма и Исляма. Във Великобритания тя е свързана с носталгичното виждане какво е да си британец и Брекзит е един от примерите за това. В Америка идентичността е тясно свързана с пола и връзките, а за тези хора днес стои и въпросът какво всъщност означава да бъдеш американец.

БНТ: Какво обаче остава ценно във времена, когато можеш да купиш и продадеш всичко?

Салман Рушди: Във времена, когато всичко има цена и е обявено за продан, хората много лесно могат да изгубят усещането си за истинските неща. Това се случва и в трите страни, където съм живял. И в Индия, и във Великобритания, и в Америка. Но литературата ни дава възможността да напомняме на хората кои са истинските ценности в живота.

БНТ: В какво се вглеждате като писател, за да разберете по-добре накъде вървим?

Салман Рушди: Трябва да си зададеш въпроса: кой си всъщност и как се отнасяш към света, който те заобикаля? Да познаваш себе си. Иначе няма как да пишеш добре! Подобен разговор със самия теб е задължителен за всеки писател. Но също така е важен и диалогът с обществото, в което се намираш. Нещата отиват към твърде големи крайности и се променят с голяма скорост. Много е трудно за всеки артист да запази светоусещането си, но изкуството изисква да бъдеш внимателен.

БНТ: А знак за какво е общественият смут, провокиран от книга?

Салман Рушди: "Сатанински строфи" не беше написана с такава цел, но провокацията дойде заради вълната, която се надигна срещу книгата. Понякога хората грешат. Мина много време от издаването й и мисля, че сега те могат да я четат като роман, а не като политически текст. Някои читатели дори намират "Сатанински строфи" за забавна, каквато всъщност е. Такъв е обикновеният живот на книгите. Но дълго време тази беше лишена от него. Радвам се, че най-сетне го живее!

БНТ: Успяхте ли да оставите в миналото проблемите, които Ви създаде "Сатанински строфи"?

Салман Рушди: Минаха повече от 20 години. Мисля за това, само когато ме питат журналистите и отдавна не е проблем в живота ми!

БНТ: Къде свършва свободата на словото и къде започва зачитането на достойнството?

Салман Рушди: Важно е да се вгледаме в себе си, за да живеем достойно. Живеем във времена на колосални атаки срещу свободата на словото. Във всички страни, дори и тук в САЩ, атаките са всекидневие. Повече отвсякога защитата на правата на творците, писателите и журналистите е важна. Подложени сме на враждебни атаки, на каквито не съм бил свидетел в западния свят през целия ми живот. Разбира се, бил съм и в страни, където живеят със спомени от комунизма, но е много тъжно да виждаш това в страна, която гарантира не само свободата на словото, но правото на свободен избор на религия.

БНТ: А как бихте коментирали срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки?

Салман Рушди: Трудно е да знаем какво всъщност са си казали. Имаме само безкрайно променящите се обяснения на Тръмп какво всъщност е казал и мислил. Според мен е безкрайно позорно, че президентът на САЩ трябва да описва като лъжовни и вражески традиционните отношения на страната с ЕС например. А после да описва като приятелски връзките със страна, която много дълго време ни е била противник.

БНТ: В чий отбор играе Тръмп?

Салман Рушди: Не знам! Като много хора в тази страна и аз съм малко изгубен, защото правилата на играта се сменят всеки ден.

БНТ: Кои са непреодолимите проблеми между Изтока и Запада?

Салман Рушди: Не мисля, че има непреодолими проблеми. Има тежки проблеми, но според мен в момента Изтокът и Западът не съществуват като обединени общности. На Запад има много разделения - Западът на Донълд Тръмп не е Западът на голяма част от Европа. Изтокът също е крайно разделен. Дори в ислямския свят има огромно противопоставяне. За един писател е изключително важно да запази усещането си за сложността и нюансите, а не да свежда нещата до обикновено противопоставяне.

БНТ: Вие обаче сте и еврoпейски гражданин, а един от най-големите проблеми пред ЕС е миграционният поток. Какво Ви кара да мислите, че интеграцията към културата на този демократичен свят е невъзможна?

Салман Рушди: Ооо, не мисля! С френския отбор на Световното по футбол успяхме да видим ползите от култураната интеграция. Голяма част от екипа все пак са родени във Франция, но с африкански корени. Факт е, че имаме хора, които с гордост се определят като французи и печелят световната купа за тази страна. Това е показателно за огромните ползи, които мултикултурализмът може да донесе на света. Бил съм емигрант през целия си живот.

БНТ: Тогава кои бяха важните дискусии, които започнаха от вашите книги?

Салман Рушди: Като писател се надявам моите книги да са накарали хората да виждат света по интересен начин. Такъв - какъвто не са го виждали досега. Например това, с което се гордея, е, че романът ми "Среднощни деца", който излезе през 80-те, помогна на хората в Пакистан и Индия да се опознаят по-добре. За мен е важно как светът може да се обедини. Как събитията от единия край на планетата могат да окажат влияние върху другата част от нея и дали ще успеем да живеем в един общ свят, независимо дали го харесваме или не.