Сърцето на Вазов

Предаване: Култура.БГ, 07.07.2016

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

На 9 юли се навършват 166 години от рождението на Иван Вазов. Във връзка с това, както и с 90-годишнината на къщата-музей "Иван Вазов" в София там беше изложен експонат, който предизвика доста спорни реакции сред публиката - сърцето на Иван Вазов. В студиото на "Денят започва с култура" говорихме за реакциите, защо това предизвиква толкова голям интерес и защо за мнозина от българите литературното поклонничество не е в текстовете, а е пред фрагмента плът. Гости в студиото на предаването бяха главният уредник на къщата-музей Мирела Иванова, журналистката и поетеса Силвия Чолева и литературният историк проф. Николай Аретов. В разговора на пряката ни линия се включи и уредникът на къщата-музей Янко Лозанов.

Мирела Иванова обясни, че това не е обикновен експонат. След смъртта на Вазов през 1921 година, неговите най-близки, заедно с всички удавени в скръб българи взимат своеобразното решение част от плътта на нашия национален поет да бъде съхранена. Този акт на съхранение се превръща в знак на нежеланието на българите да се разделят с Вазов. Сърцето на поета е символен знак и на второ място е експонат или анатомичен орган, категорична беше Иванова.

Силвия Чолева смята, че днес е абсолютно нелепо да се изважда този орган. Тя не вижда в тялото спомен за поета. По нейно мнение е много по-важно да привличаме към Вазов не със сърцето му в стъкленица, а с това да се обърнем към него като към писател, който е обхванал необхватното.

Проф. Николай Аретов не е убеден, че през анатомическото сърце е минала цялата история, вълнение, страдание и възторзи на България. Той се съгласи, че експонирането е полезно за музея. Литературоведът попита дали, когато видим сърцето, опознаваме повече Вазов.

Янко Лозанов разказа, че посещаемостта в последните дни е нараснала. Той обясни, че когато те са представили експоната от плът са се появили повече от 20 камери на български телевизии, а когато в продължение на една година всяка събота правят ателие за българско художествено слово, в което се учат да интерпретират посланията на Вазов, тогава камери няма.