Със скалпел в здравната реформа - проф. Николай Петров

Здравната реформа продължава вече повече от четвърт век и краят ѝ все не може да се види. През последните 17 години, откакто съществува и Здравната каса, ние, пациентите, плащаме за здраве по два пъти – веднъж чрез здравните вноски, които всеки месец даваме, и втори път при срещата ни с лекаря – било той личен, специалист или пък в болница. Че се искат черни плащания е аксиома, а оборотът от тях се изчислява в колосални суми. В същото време всяка година държавата увеличава милиардите, които се отделят за здравеопазване. А когато някой се нуждае от скъпоструващо лечение у нас или в чужбина, обществото събира още пари и дарява. До момента резултатът е, че пациенти, лекари, бизнес и общество са недоволни от случващото се в Здравната система.

"Явно е необходимо повече регламент, повече яснота, повече прозрачност", каза генерал-майор, проф. Николай Петров, началник на ВМА.

Проф. Петров коментира, че дългове се трупат в държавните болници, в частните рядко се чува за дългове. Когато всичко се изнесе на масата, когато стане ясно всяка машина, всеки медикамент на каква цена е купен, това би изяснило защо се трупат дългове, в това отношение ВМА категорично може да бъде добър пример, подчерта началникът на Военна болница.

Проф. Николай Петров представи данни от три почти еднакви болници в Плевен - тази с най-малък бюджет е Военна болница - Плевен, съпоставими са като брой легла, специалисти, обем дейности, но регулаторът в лицето на Районната здравна каса определя 5 пъти по-голям бюджет за другите две лечебни заведения. От този малък бюджет следват две последствия - пациентите да бъдат връщани след всяко 12-13 число на месеца, така те ще отидат в друго лечебно заведение, а не това, което са избрали, второто е, че самият медицински персонал, когато е принуждаван да спира работа на 12-13 число, той ще напусне и ще отиде в другото лечебно заведение, поясни началникът на ВМА. И коментира, че това е един начин за индиректно регулиране на пазара.

И подчерта, че ВМА София е в топ три на предпочитани от пациентите болници в страната, но от справката за лимитите, което е регулацията, болницата е след 8-9 място. Поясни, че на първо място са университетските болници в Пловдив и във Варна, които са единични за големия район, който покриват, и това е логично, ВМА в София е на първо място при огромна конкуренция, но по разпределение на средства от НЗОК не са първи.

За последните три години болницата чрез ефективно управление е изчистила дълговете - това се постига с откритост - всичко на масата, подчерта проф. Николай Петров. И поясни, че всяко нещо трябва да се знае от максимален брой хора - на каква цена се купува, защо се купува, откъде се купува и до какъв процент е рентабилно в работата.

"Това е може би основното противоречие в здравеопазването - лекарят трябва да мисли за рентабилност, защото всяка мисъл в тази посока води до компромис в другата посока - хуманната и лечението", коментира началникът на ВМА. И на въпрос правилно ле е било превръщането на болниците в търговски дружества отговори, че този модел е изчерпал своите възможности и трябва да се мисли за друг.

Колкото до корупцията в здравеопазването, черните пари вече вървят по едни други пътеки - през цената на медицинското изделие, каза проф. Петров.

Може би трябва да се посегне на модела, но преди това трябва да се направят много добри разчети, защото здравеопазването е много сложна система, социално много обвързана и всеки трус ще коства главата на всеки пореден министър, коментира началникът на ВМА.

В края на разговора проф. Петров коментира състоянието на Димитър Цонев, като поясни, че състоянието му продължава да е много тежко.