Седмица на танца в Пловдив

Снощи в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив се изигра едно от навярно най-провокативните представления от Седмицата на Танца. „Ем“ като „среден размер“ и като „Мимòза“.

Тражал Харел: "Това представление е свързано с нови типове хореографски подход и структура, не е класически танц, а съвременен, облягаме се и на „Воуг“ танцовата традиция, в начина, по който сработим с времето и пространството."

Марлен Монтейро Фреитас: "Шоуто има различни елементи, да речем – има песни, хора, които танцуват и пеят. Бих го оприличила на мозайка – от думи, мелодии, ритъм. Цялото представление е построено около въпроса Коя е истинската Мимоза и от това се определя и структурата."

Тражал Харел: "Мимоза означава различни неща. В Съединените щати, казвайки „Мимоза“ най-вероятно имате предвид питие – портокалов сок с шампанско, докато във Франция мимоза е малко цветенце. Идеята за сериите е моя. Мимоза, т.нар. „среден размер“ е съвместна работа на четирима хореографи. А това ме много трудно. По скоро сме сговорили свои сола. А когато говоря за размер това е концепцията ми за различни размери представления, за различен брой зрители, за различен обем, като съдържание и пространство."

Марлен Монтейро Фреитас: "Всъщност това е хореографска работа, така е замислено. Резултатът е по-скоро перформативен, поне за мен. Но е създадено като хореография. Много е перформативно, изисква силно физическо ангажиране, много е интензивно."

Тражал Харел: "Всички спектакли от серията тръгват от идеята за някой то Воугинг танца в Халем, който слиза в Грийнуич вилидж през 1963-та, и се сблъсква с постмодернистите. Всеки размер отговаря по различен начин на този концептуален въпрос. Направих и 3 версии на Антигона – малка, голяма и по-голяма."

Марлен Монтейро Фреитас: "Били сме в Португалия, Полша, Съединените Щати, в Арженитина. Това представление изисква и дава много на публиката. Истински обмен със зрителите, доста активно е спрямо връзката изпълнител-публика. И обикновено разбират, че представлението просто не може без тяхното присъствие. Това е нещо, което не зависи от мястото, като че ли отвъд определен момент всички разбират. Не че културните разлики не са от значение, но обикновено хората са отворени."

Тражал Харел: "Всички сме правили други представления след Мимоза. Но тя си остава важна. Мисля, че това представление ме върна към предишната ми работа и ме поведе към неща, които не бях правил преди Мимоза. В това представление за първи път започнах да се занимавам с идеята за забавление. Може да си развълнуван от новите си работи, но все си повтаряш, че те не са Мимоза."

Следете програмата на „Уан денс уийк“. Днес започват ателиетата, а утре ще можете да гледате графчния спектакъл „Затъмнение“ на швейцарския хореограф Филч.