Шпиономания в литературата и киното - доц. Харалан Александров и проф. Божидар Манов

Предаване: Култура.БГ, 23.01.2017

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

От 23 януари в понеделник, вторник и петък от 22:00 часа БНТ започва излъчването на сериала на ВВС "Флеминг - човекът, който щеше да се превърне в Бонд".

Това беше повод в "Денят започва с култура" да гостуват социалният антрополог доц. Харалан Александров и кинокритикът проф. Божидар Манов с размисли за шпиономанията в литературата и киното.

Според проф. Манов този тематичен сегмент е толкова любопитен и се харесва на зрителите, "защото сюжетите му предполагат драматургически възможности". Има двойнствено битие, героят действа под чуждо име, работи в условия на риск, а това предполага битов, всекидневен героизъм, който на свой ред поражда обаяние. И зрителите се влюбват в тези шпиони, особено ако са малко "романтизирани" като е във филмите за Бонд, обясни кинокритикът. Той подчерта, че "шпионската тема в киното не е от вчера", а започва още от нямото кино с ерата "Мата Хари" и минава през 30-те години през филмите на Хичкок. "Разцветът на шпиономанията и шпионската тема без съмнение е в годините на Студената война - втората половина на 50-те и 60-те години", подчерта проф. Манов.

Шпионинът на моето детство е Щирлиц. Той създаде висок стандарт, на който дори Бонд невинаги успява да отговори, включи се с усмивка в разговора доц. Харалан Александров. Тези образи са амбивалентни по силата на двойнственото си битие и към тях има амбивалентно отношение - от една страна има възхищение и симпатия, а от друга - ирония и подгравка. Да не забравяме, че Щирлиц беше и комичен образ на една мощна и в общи линии тоталитарна идеология и няма как да не предизвиква смесени чувства, коментира социалният антрополог. Според него "самата фигура на разузнавача предизвиква смесени чувства".