Ще помогне ли предлаганият антикорупционен закон?
Предаване: Референдум с Добрина Чешмеджиева, 05.04.2016
В пика на световните разкрития за милиони, укривани в офшорни зони от политически лидери, бизнесмени и спортни звезди, тази вечер в "Референдум" говорихме за корупцията. И тук важи правилото, че не може да има световен скандал, без в него да са замесени българи. Засега не сме чули имената на български политици. Стана ясно, че има български предприемачи в този списък и че в досиетата от Панама фигурират около 50 фирми, които са регистрирани у нас.
Преди дни пък станахме свидетели на скандални разкрития за огромни подкупи, взимани от шефовете в ДАИ. В момента на обществено обсъждане е подложен новият антикорупционен закон, който ще бъде внесен в Парламента.
Темата беше дискутирана в студиото на "Референдум" с експерти.
Какво е отношението Ви към предлагания антикорупционен закон? Това е основният въпрос, на който "Алфа рисърч" тества обществените нагласи тази вечер. Кои мерки, според хората, участвали в запитването, са най-неотложни и могат да дадат най-добър резултат?
Явор Сидеров, специализирал Международни отношения в Оксфорд, сега съветник в кабинета на вицепремиера Меглена Кунева и секретар на Националния съвет по антикорупционни политики към Министерски съвет: Ако говорим за корупцията като цяло - един закон не може да се справи със ситуацията. Този закон визира най-висшите ешелони на властта. След това са необходими редица други мерки, редица закони и обща промяна в обществения морал, за да се преборим с корупцията.
Александър Кашъмов, адвокат от неправителствената организация Фондация "Достъп до информация", международен експерт в борбата с корупцията и защитата на личните данни: Истинските борци с корупцията са медиите в случая с панамските документи. Това обаче не означава, че не трябва да се подобрява законодателството за противодействие на корупцията.
Тодор Ялъмов, икономист от Центъра за изследване на демокрацията, който отдавна работи по темите за корупцията и конфликта на интереси: Мотивацията в повечето случаи на българските бизнесмени да имат инвестиции в офшорни зони не е да скрият данъци, защото те у нас са достатъчно ниски, а да скрият собственост и да скрият връзки с политици.
Проф. Антоний Тодоров, политолог от Нов български университет, автор на много статии за политическата корупция: В случая за офшорните зони трябва да се има предвид, че говорим за зони, които няма как да не генерират съмнение за корупция. Те в някакъв смисъл действат винаги "на ръба". Те са извън полезрението, в някакъв смисъл извън законодателството, извън правилата, извън нормите.
Проф. Николай Найденов, политолог от Софийския университет, дългогодишен преподавател по Анатомия на корупцията: Вероятно е някои от 50-те български фирми в панамските документи да се окажат свързани с някои политици, но смятам, че ние няма да получим цялата истина за офшорната нишка на корупцията от България по една много проста причина, че има много офшорни зони-посредници, и затова може би най-важните имена няма да ги срещнем там.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News