Ще се отрази ли настоящата политическа ситуация на финансовото и икономическото състояние на страната?

В "Референдум" търсим отговори на въпросите: Ще се отрази ли настоящата политическа ситуация на финансовото и икономическото състояние на страната? Какви трябва да са приоритетите в тези сфери, за да запазим стабилност и сигурност? Основният въпрос с който „Алфа рисърч“ тества обществените нагласи е: Според вас настоящата политическа ситуация ще се отрази ли на икономическото състояние на страната? По късно в предаването ще разберем, ако има очаквания за отражение, в каква посока ще бъде то. Ще покажем и кои са топ темите в сферата на икономиката и финансите, които трябва да намерят най-бързо решение според обществените очаквания.

Дискусията в студиото е с икономистите Лъчезар Богданов, Евгений Кънев, проф. Гарабед Минасян, както и с председателя на АИКБ Васил Велев и вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов.

Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, подчерта, че служебното правителство има всички правомощия като едно редовно правителство с изключение на това, че не може да внася законопроекти и има къс хоризонт, т.е. не може да започва средносрочни и дългосрочни реформи с надеждата да ги завърши. Що се отнася до влиянието върху бизнеса в тази ситуация, Велев очерта два вида бизнес. Единият не зависи от държавата и се конкурира на световните пазари. Другият вид бизнес зависи пряко от държавата, от обществените поръчки и там функционирането на служебното правителство може да окаже влияние.

Според Велев има съвпадение в критериите, но различия в границите. Средното съотношение В ЕС на минимална работна заплата към средна е 42%,а у нас гони 55%, каза той. За три години МРЗ е нараснала с 35% при ръст на икономиката около 10%. Прокламираната цел е била да достигнем средноевропейското съотношение, а сега отдавана сме го надминали и в някои сектори минималната заплата дори се изравнява със средната, смята Велев.

Затова от АИКБ предлагат минималната работна заплата да се договаря между браншовите организации на работодатели и синдикати и да е различна за различните икономически дейности.

Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ, обясни искането на КНСБ за поетапно увеличаването на минималната работна заплата. Той каза, че синдикатът поставя на първо място въпросът за механизъм, по който тя да се определя. Вече две години във формален състав експерти от страна на работодатели, синдикати и държава работят и имат постигнато общо виждане, но имат и разминаване по някои основни детайли – проценти. Затова държавата трябва окончателно да реши въпроса чрез нормативен акт. Именно това КНСБ очаква от новия служебен министър Донев: държавата да постави условия /тя има правни основания за това в Кодекса на труда/, за постигане на споразумения, чрез което да се създаде проект на нормативен акт от ранга на постановление по механизма за определяне на минималната работна заплата. А ако това стане факт, около 13 процента от работещите в България, действително или формално получаващи минимална заплата, ще увеличат доходите си. Христов отбеляза, че ЕС изисква горната граница на минималната заплата да бъде 60% от средната заплата.

Лъчезар Богданов, икономист от „Индъстри уоч“, изтъкна, че МРЗ е повишена 2.5 пъти за последното десетилетие, но същественият въпрос е това, че част от българската икономика се развива без да се интересува от държавата. Тази част от икономиката е създала миналата година икономически растеж и е продължила за създава работни места, да увеличава експорта и е увеличила заплатите с 9%. Другият въпрос е как да активираме все повече хора да работят и то смислени неща, които да генерират все повече доход, смята Богданов. Той изнесе данни, че 1 милион души у нас не са активни на пазара на труда и те не работят, защото има ред причини за това. Според Богданов най-важно е, вместо да спорим за МРБ, да помислим как да премахнем тези пречки.

Проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН е убеден, че в разговора за икономиката винаги се стига до въпроса за икономическата активност и универсалния измерител – брутния вътрешен продукт. Ето защо БВП е на толкова ниско равнище: когато говорим за съотношение между минимална заплата и средна заплата и казваме, че в Европа то е по-малко, това не означава, че МРЗ там е по-ниска, а че средната заплата е много по-висока, поясни проф. Минасян. За сравнение, при нас средната заплата остава на сравнително ниско равнище и се движи относително ниско, докато МРЗ върви нагоре, уточни икономистът. Затова въпросът, според него, е защо е така и какво да се направи, за да се ускори икономическият растеж и да се стимулира икономическата активност на хората.

Евгений Кънев – икономист и финансов консултант даде отговор на въпроса защо  чуждите инвеститори не искат да инвестират. Според него причините са в „бюрокрацията, корупцията, лошото качество на институциите, лошата инфраструктура, престъпността“. „…Не случайно сме на последно място в Европа по доходи и на първо място по корупция. Що се отнася до българските производители Кънев уточни: „Две трети от БВП на България се изнася. Голяма част от производителите работят на пазари, където има изключително голяма конкуренция на база цена и за да се вместят в тази цена, те са много чувствителни към разходите за труд. Те не могат да оперират с цената на суровините, защото са вносни, с цената на енергията също, тъй като енергията у нас е сред  най-високите в Европа. Те могат да лавират само на база цена на труда и ако ние слагаме непрекъснато нови прагове, вдигаме административно МРЗ, няма да бъдем атрактивни и за инвеститорите, които са тук“. Кънев и допълни, че основните предимства на България са най-ниската цена на труда, най-ниските преки данъци в Европа и най-ниската цена на земята за строителство.