Ски в парка

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Великотърновски учен си направи ски писта в един от парковете на града. Всеки ден професор Михаил Харалмпиев прекарва по два часа на пистата до дома си и твърди, че за това време успява да навърти над десет километра. Категоричен е, че спортът носи равновесие между духа и физическото тяло, а в заниманията му, често включва и внука си.

Любовта на професор Михаил Харалампиев към зимните спортове се зародила още в детството му. От тогава до днес падне ли сняг той е на пистата. Преди години дори станал шампион по Биатлон на висшите военни училища.

Михаил Харалампиев: „Ние хлапетата в габровският балкан си правехме тунели в снега и слауми вътре в снега. Това е нещо много интересно. Първото ми състезание по ски беше когато бях на девет години и вкусил победата на това състезание впоследствие успешно се състезавах като юноша младша степен, старша на 800, 1500 метра.“

В забързаното си ежедневие през последните години обаче професор Харалампиев рядко отделя време за сериозните планински писти и открил за себе си нова дисциплина – ски маратон в градски условия. Възползва се от това удоволствие при всеки подходящ сняг, а пистите си прави сам.

Михаил Харалампиев: „Пистата, тя е в едно направление, но в краищата завършва с така наречените уши, за да спестя да не бъде двупосочна. Въртиш по ухото, връщаш се по същата писта, въртиш другото ухо и така. Това е в порядъка на стотина метра.“

Често докато се пързаля със ските в парка професорът среща недоумяващите погледи на минувачите, но е категоричен, че това по-скоро го забавлява. Препоръчва идеята си на всички ентусиасти като него - спортът е здраве, освен това ски в парка е евтин и много удобен вариант.

Михаил Харалампиев: „С икономични средства, аз мога тука да се забавлявам два часа, докато някои учудени граждани с цигари в ръка ме питат, абе момче що не отидеш да се пускаш надолу. Просто за един съвет към по-младите за тези два часа, за които аз ще въртя тука с тези ски през мозъчните ми клетки ще премине десетина пъти повече кислород от техните глави. В такива моменти човек взема и необичайни, хубави решения, той е готов да рискува, да прави хубави неща."