След гласуването на конституционните промени Реформаторският блок трябва да остане в управлението или да излезе в опозиция?

Очаквате ли нови политически трусове в управляващата коалиция или тя ще се стабилизира? Това беше въпросът, с който "Алфа Рисърч" тества обществените нагласи в последното за годината издание на предаването „Референдум“.

„90 % от българите искат радикална реформа в съдебната власт. Тя беше отхвърлена с едно голямо мнозинство в Народното събрание, което на практика се противопостави за пореден път на преобладаващата обществена воля. Видяхме водещата сила в това мнозинство – ГЕРБ, да прави стъпка встрани от волята на своите избиратели и съответно сега в момента да получава тяхната оценка“, заяви журналистът Петко Георгиев.

Политологът Борис Попиванов смята, че кризисната ситуация постепенно ще се успокоява, защото не се променя нито формулата на управлението, нито неговите приоритети, нито основният начин, по който действат четирите партии в управляващото мнозинство. „Бойко Борисов си гарантира стабилността с 16-те млрд. заем в началото на годината, гарантира си и местната власт с чудесно проведените местни избори само преди месец и половина. В началото на следващата година влизаме с такъв актив и с такова желание на всички участници да се залепят максимално до него и да търсят подкрепата му“, посочи политологът.

Тези, които искат Реформаторският блок да напусне управлението, искат еднопартийно правителство и това е обезпокояващо за мен, тъй като очевидно, че представата за РБ продължава да бъде много неясна, каза политологът доц. Антоний Гълъбов. „Големият проблем за мен е в това, че оттук нататък управлението ще бъде много по-предвидимо, тъй като ще бъде много по-хомогенно, ако ДСБ се оттегли в опозиция. От друга страна това ще загуби до голяма степен хоризонта на реформи, който и без това не беше висок“, добави той.

Според Иван Стамболов – Сула основният въпрос оттук насетне е ще има ли нов политически проект. „В момента, както се казва на жаргон, рулетката се върти отново, много хора са твърде превъзбудени, виждаме лица на политици, които обикновено стоят в сенките, а сега са по телевизиите почти всеки ден. В краткосрочен план ще има борба за преразпределение на министерските постове, няма да се свърши с оттеглянето на правосъдния министър“, подчерта той.

„Това, което се случва, така както изглежда отвън, е типичен пример на политическа шизофрения. Досега политическата шизофрения беше патент на БСП, за съжаление я виждаме вече и на други места, че се разпълзяла“. Така обрисува ситуацията проф. Михаил Константинов, математик, експерт по изборно законодателство. Това, което направи ръководството на ДСБ, беше спонтанна и леко истерична реакция. Първо, без да питат мнението на собствената си партия, и второ, без да се синхронизират с Реформаторския блок, който имено е изборният субект. Както сочат данните на социологията, влиянието на ДСБ в момента е 2,1 %. Това не е малко влияние, но доста пренебрежимо“, каза той.