След оставката - в очакване на служебния кабинет

Това е една чакана оставка както от гражданите, така и от политическите сили от доста дълго време. Дебатът вчера отговори на очакванията, които имахме, да бъде леко конфронтационен в духа на започваща предизборна кампания, това заяви в студиото на "Денят започва" Стойчо Стойчев, политолог, и допълни, че нищо драматично не се е случило. Процедурата върви нормално в рамките на договореното с президента пътно разписание за избори на 5 октомври. Казаното вчера в Парламента не изненадва никого - просто не бяха заявявани публично от двете основни партии в управляващото мнозинство, коментира той, като подчерта, че според него взаимното обвиняване на коалиционните партньори е проява на политическа незрялост.

Стойчев посочи, че кондицията на политическите партии за предстоящите избори зависи от финансовите им възможности да водят една предизборна кампания. По думите му има две партии, които са засегнати от кризата н КТБ и това са България без цензура и ДПС, съответно обвързани с участниците в конфликта - Цветан Василев и Делян Пеевски. По отношение на политическото доверие голяма част от партиите в Парламента са го изчерпали. БСП има пореден провален мандат, "Атака" тотално се срина, България без цензура постигна целта си да направи г-н Бареков евродепутат и оттук-нататък при тях не може да се търси друго развитие, каза още той. В електорално отношение нагласите са за подкрепа на ГЕРБ и изненади не се очакват, заключи Стойчев.

Д-р Атанас Славов, преподавател по право в СУ "Св. Климент Охридски" заяви, че оставката е факт с конституционно мнозинство от 180 гласа. Какво предстои след нея? Напълно възможно и допустимо е да имаме служебно правителство, преди да е разпуснат Парламентът. От друга страна тезата, че служебното правителство е ограничено в своите правомощия не издържа една критика, защото то е пълноправен Министерски съвет, макар и назначен от президента. Единственото ограничение произтича от факта, че през по-голямата част от функционирането си няма Парламент. Но важни и стратегически решения за държавата са вземани и могат да бъдат приемани от служебни правителства.

Социологът Чавдар Найденов беше категоричен, че хората не се интересуват от това какво предстои преди избори, а дали ще има работни места и накъде върви страната. От същото се интересува и бизнесът. Той каза, че в общи линии в близките седмици е ясно какво ще се случи, но има една голяма неизвестна и тя е дали ще бъдат предизвикани нови финансови паники, тъй като те са изгодни за част от играчите на политическото поле. Той прогнозира, че основните проблеми на страната ще направят нестабилно следващото управление. Проблемът няма да бъде вътре в Парламента, а между институциите и обществото.

Председателят на 39-то НС Огнян Герджиков подчерта, че 42-ят парламент работи почти през цялото време под обсада и по тази причина и при най-добро желание не може да даде висока оценка на работата на НС. Липсата на кворум през по-голямата част на годината той определи като несериозно поведение от страна на народните представители. Той изрази съмнение, че демокрацията е пригодна за нашите условия. Не трябва да се забравя, че на избори гласуват стотици хиляди неграмотни хора, които не знаят за какво дават вота си. "И ние поддържаме това да имаме неграмотни хора в 21 век, на които купуваме гласовете и казваме - ето това е демокрация", посочи Герджиков. По думите му задължителното гласуване ще направи картината по-различна в страната ни, тъй като около 40% не гласуват на парламентарни избори у нас, а голяма част от тях са интелигентни хора.