След референдумите в Източна Украйна

Украйна, Русия и Западът са в очакване на резултати от проведените вчера референдуми за статута на областите Донецка и Луганск. Какво ще бъде решението след тях - по тази тема разговаряхме в студиото на "Денят започва" с Весела Чернева, експерт в Европейския съвет по външна политика в София, и проф. Динко Динков, преподавател по международни отношения в УНСС.

Репортажът на международния редуктор Диян Каролев дава още подробности за проведените референдуми.

При висока избирателна активност – над 80 процента, преминаха референдумите в Донецка и Луганска област. На места гласувалите стигат 90 на сто. Предварителни резултати се очакват днес до обяд, но според председателя на Централната избирателна комисия на Донецката народна република, 89 на сто са подкрепили обявяването на независимост. Поради отсъствието на международни наблюдатели, достоверността на резултатите няма как да бъде доказана.

Роман Лягин, председател на ЦИК на ДНР: "В подкрепа на независимостта са гласували 89,07 процента. Против - 10,19 процента. 0,74 процента от бюлетините са невалидни."

Гласуването се проведе в 53 населени места. В руската столица също имаше избирателна секция, в която московчаните с украински паспорти можеха да дадат гласа си за независимостта на Донецка и Луганска област. Не е ясно дали и как ще бъдат преброени техните гласове.

Юри, украинец - жител на Москва: "Този референдум е израз на волята на хората, на това как те самите искат да живеят. Затова ние, украинците, сме се събрали тук"

Въпреки че на повечето места вотът премина мирно, в Красноармейск въоръжени мъже откриха огън по тълпата пред общината в града. Съобщава се за убити, но не се посочва какъв е броят им. Нападателите, които според очевидци са членове на Украинската национална гвардия, затвориха избирателната секция в града и окупираха административната сграда. Преди това да се случи обаче, гласуването в Красноармейск протичаше при висока избирателна активност.

Александър Васковски, председател на избирателна секция:

"Като цяло ние чувстваме, че Украйна вече не съществува като държава. Това е първият случай за последните 23 години, в който хората могат да упражнят демократично правото си на глас."

Референдумите в Югоизточна Украйна са смятани за незаконни от властите в Киев и Запада и няма да бъдат признати в Европа. В същото време говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че държавният глава ще формулира позицията си в зависимост от резултатите от допитването. Според наблюдатели това означава, че Путин ще признае резултатите. След седмица е планиран и втори референдум в югоизточна Украйна – за присъединяване към Русия. Проруските сепаратисти смятат да бойкотират президентските избори в Украйна на 25 май.

По думите на Весела Чернева Путин разбира, че отцепването на Източна Украйна не е в негов интерес. Това е една много скъпоструваща територия, много неефективна, с голяма промишленост, която трябва да бъде финансирана и реформирана. Сметката на Путин е по-скоро Европа да плати, отколкото Руската федериация, но въпреки това продължава дестабилизацията на цяла Украйна през този референдум и всякакви следващи стъпки. Според нея в момента, в който Русия се опита да признае резултатите от референдумите, това ще предизвика реакцията на Запада. Дали това ще бъде декларативна реакция или под формата на санкции - предстои да видим по-късно днес.

Проф. Динко Динков прогнозира, че цената, която предстои да платят гражданите на Украйна и международната общност като цяло, е много висока. "Ние сме изправени пред една нова реалност. Международната общност призна за външни граници на тези нови държавни образувания, които се родиха на мястото на федерални структури, в това число и на мястото на бившия Съветски съюз." За първи път в историята на Русия се очертава една тенденция, амбиция за създаване на Руска национална държава, каквато никога не е имало в историята.