Случаят Пенлеве

Гротески

Сценарий: Свобода Бъчварова, Петър Незнакомов, Евгени Константинов
Режисьор: Георги Стоянов
Оператор: Виктор Чичов
Музика: Кирил Дончев

В ролите: Васил Вачев, Димитрина Савова, Наум Шопов, Константин Коцев, Емилия Радева, Стоян Гъдев и др.

Абсурдите на войната в три новели - "Музиканти", "Гости" и "Пенлеве"

"Музиканти"

Първата световна война. Бай Стефан е учител на ученическия духов оркестър в града. Той е любимец на съседското дете Кирчо. Мечтата на момчето е да бъде музикант като чичо си Стефан. Всеки ден в града пристигат ковчези на убити войници и децата свирят траурни погребални маршове. Бай Стефан се опитва да откъсне децата от жестоката действителност. Затова, вместо погребален марш, той ги кара да свирят Опус 35 от Шопен.

"Пенлеве"

Пенлеве е името на любимия петел на майор Ранко Иванов. Грижите за него майорът възлага на редник Иван Ганджулов, който е готвач в офицерския стол. В казармата е обявена тревога. Ротата на Ганджулов заминава на военен лагер. Храната за войниците не достига, но по заповед на Иванов петелът се храни в офицерския стол. Един ден Пенлеве чупи посудата в кухнята. Ядосан, Ганджулов го удря и той умира.

Майорът не успява да разбере истинската причина за смъртта на любимото си пиле. По негова заповед Пенлеве е погребан с военни почести. Вечерта след погребението войниците отиват и изравят петела. От него Ганджулов приготвя вкусна яхния. Майорът разбира за войнишкото угощение. Цялата рота е наказана, но никой не признава за изядения петел.

Гости

Майор Ранко Иванов е вече полковник от запаса и живее сам. Братовчедка му Минка се опитва да го запознае с г-жа Крушева, която е вдовица. Двете отиват на гости в дома му. Когато разбира, че Крушева не получава пенсия, той ги изгонва...

Специалната награда и Наградата на кинокритиката от Фестивала на българския филм във Варна /1968/

"..."

"След края на следването си в Париж, в началото на 60-те години на миналия век, Георги Стоянов донася в България повея на модерното кино. Той си позволява да приложи върху "историко-революционната тематика" похвати, идващи от абсурдизма, като смело борави с гротеската. Заедно със следващия си филм "Птици и хрътки" той очертава нова посока за развитие на споменатата тематика към интелектуализиране и изтънчване. Неговият подход признава разслоението на публиката. Той разчита на образованите млади хора, а не толкова на почитателите на действието и приключението на екрана./"Енциклопедия"Българско кино"/