Софийският университет срещу Кеймбридж

Една академична история, която започва с кандидатстване за докторска степен и стига до отхвърляне, искане на обезщетение и заплахи за съд. Златин Златев не намира своето място в Алма Матер, но е приет в Кеймбридж. И тук започва конфликтът между момчето и преподавател в Софийския университет, разказва в "Денят започва" Милена Кирова.

Софийският университет срещу Кеймбридж - това не е поредната европейска или световна класация на най-предпочитаните висши училища, а част от историята на Златин. Правист по образование, решава да продължи с наука. На три пъти не го приемат в Алма Матер, така и не става докторант заради ниски резултати на изпитите.

Критериите за прием на кандидат-докторанти в СУ "Св. Климент Охридски" са в съответствие с нормативната уредба на Република България и правилниците на Софийския университет и имат за цел гарантирането на високото качество на обучението в тази образователна и научна степен и на научните резултати на докторантите в Алма Матер.

"И едва третия път аз написах една жалба, в която ми беше отговорено, че квалификацията ми не е достатъчна за техния университет", разказва Златин.

Той поглежда на запад. Въз основа на препоръки и оценките от магистратурата е приет в Кеймбридж. "Образованието в Англия се заплаща такса по същия начин както и в България и няма друга форма на обучение, но е фул тайм. Таксата е около 7 300. Но така или иначе има много фондове, по които може да се кандидатства за финансиране", обяснява той.

Младежът решава да благодари с имейл на преподавателите в Алма Матер, че си намерил по-добро място за образование след като го отхвърлили. "Сега искам да ви благодаря на всички затова, че ме амбицирахте да си търся докторантура другаде и в резултат на това бях приет в Кеймбридж, Англия - един от най-добрите университети в света.  Трябва да знаете, че заради такива хора като Вас България и правната наука са на такова ниво", написал в писмото си Златин Златев.

"Мотивът ми да го изпратя беше да ги накарам да се замислят какви са причините един кандидат-докторант да не бъде приет в един университет, който не е сред първите 1000 в света, а да бъде приет в друг университет, който е първият или вторият в света", обясни той.

От Софийския университет разпространиха позиция по случая. В нея отговорът на професор Русчев се определя като "непремерен": "Провокиран от тона на писмото на г-н Златев, проф. Иван Русчев му е отговорил непремерено."

В отговор на писмото на проф. Русчев г-н Златев му изпраща по електронната поща покана за доброволно изпълнение, в която настоява да получи неимуществени вреди в размер на 128 хиляди британски лири.

"Единственият начин, за съжаление, човек да се защити от тая позиция, понеже Университетът няма да направи нищо - например да му наложи дисциплинарно наказание в случая, е да потърси обезщетение за вреди, каквото аз няма да търся, защото аз нямам време да се занимавам с подобно нещо", уверява Златин.

Така историята за науката, академичността и още нещо остава с отворен край. Засега.