Спомени от Берлин'88

В навечерието на 25-та годишнина от падането на Берлинската стена няколко мъже си припомнят ученическите години. Тайни общества и ученически съд описва репортажът на Джанан Дурал в "Денят започва".

Година преди паметната 1989-та година, белязала най-новата човешка история, група ученици от ГДР дръзват да се опълчат срещу системата и плащат висока цена за смелостта си. Ученици от берлинска гимназия основават клуб за дебати, подобно на популярния лондонски "Кът на ораторите". На почит е свободното слово, но младежите живеят от тази страна на Берлинската стена, в която подобно нещо не се толерира.

Клубът е разкрит, а членовете му се оказват пред неочакван противник - съучениците си. В гимназията се провежда съдебен процес, ръководен от младежи. Членовете на ораторския кът са обявени за предатели и пацифисти. Присъдата е изключване от училище.

Филип е само на 16, когато е изправен пред съда.

"Нашият кът на ораторите беше нещо уникално за ГДР. Беше ни казано, че можем свободно да изразяваме мнението си", спомня си Филип Ленгсфелд, изключен от гимназия "Карл фон Осиецки".

Съдбата на младежите вдъхновява мнозина да последват примера им - да се осмелят да кажат на глас какво наистина мислят и да се опълчат срещу статуквото.

Директорът на гимназията често си спомня за случая. Казва, че макар и в училището част от хората да са били по-широко скроени, обществото все още не е било готово за предстоящите промени.

"В това училище се случваха неща, които трябваше да останат в тайна. Тук се обучаваха хората, които в последствие бяха в основата на революцията през 89-та. Клубът по дебати беше разрешен в училището. Имаше само едно условие - да остане в тайна. Някои от учениците, обаче, не го разбраха. Когато се разчу, вече се превърна в проблем", обясни директорът на гимназия "Карл фон Осиецки" Бернд Шоненбергер.

Учениците са наказани за това, че са изразили подкрепа за работнически стачки в съседна Полша, както и че са изразили притесненията си от нарастващото нео-нацистко движение в страната.

"Не искахме да казваме точно обратното на това, което в действителност мислим. А повечето ученици правеха именно това", коментира Александър Крон, също изключен от гимназия "Карл фон Осиецки".

Учениците получават привидно справедлив съдебен процес. По случая са привикани свидетели - учители и ученици. Присъдата също уж е справедлива. Истината обаче е друга - възрастните са мълчаливи свидетели на случващото се. Един по един осемте ученици, осмелили се да мислят по-различно, са изключени.

"Когато ни наказаха, се почувствах сякаш светът е свършил. Живеех ден за ден. Сутринта бях обикновен ученик, а следобед се оказа, че за мен няма бъдеще в собствената ми родина", припомни си още Ленгсфелд.

Решението никак не било лесно за колектива.

"Учителите бяха неподготвени за това, което ги очакваше. Нямаха възможност да обсъдят помежду си случилото се. Каза им се просто, че трябва да гласуват. Много от тях се чудеха какво ще се случи, ако подкрепят оставането на провинилите се ученици. Малцина се осмелиха да защитят децата. Бяха времена, в които всеки се превръщаше в лицемер от страх", коментира Шоненбергер.

Четирима от младежите получават доживотна забрана да учат в Източна Германия. Огромната несправедливост получава широк отзвук сред германските младежи. Министърът на образованието се превръща в най-мразения човек в страната и емигрира в чужбина.

"Кабинетът на министъра на образованието беше точно тук, където днес се намира Бундестага. Тя подписа заповедта за моето изключване. Откривам много символика в това. Сякаш кръгът най-накрая се затвори", коментира Филип Ленгсфелд.

Днес Филип се занимава с политика - нещото, което някога му е създало куп проблеми.