Според вас, достъпни ли са за българския бизнес финансовите средства, отпускани от ЕС?

Тази вечер в „Референдум”: Смятате ли, че българската икономика се възползва пълноценно от средствата, отпускани от ЕС и достъпни ли са те за бизнеса?

В студиото дискутираха: Илияна Цанова - зам.-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, чрез който се реализира "Планът Юнкер", Огнян Златев - ръководител на Представителството на Европейската комисия в София, д-р Александър Трифонов – финансов консултант, Камен Колев – зам.-председател на БСК, проф. Ганчо Ганчев – финансист, Георги Ангелов – старши икономист в Институт „Отворено общество”, както и Дамян Стоянов, чиято фирма се е възползвала от Плана за инвестиции, известен като "Планът Юнкер".

Илияна Цанова поясни, че целта на фонда е да финансира проекти във всички държави от ЕС, но това е гъвкав инструмент - няма квоти по държави, парите отиват там, където има търсене, където има проекти. "Не мисля, че цялостна картината е да представяме портфейла само в абсолютно изражение, защото няма как българската икономика да се конкурира с френската и италианската, просто мащабът на нашата икономика не е такъв, че да може да привлече инвестициите, които го правят по-големите държави. Затова представяме портфейла и в относително изражение, т.е. мобилизиран инвестиционен ресурс като процент от БВП и там България към декември 2016 г. се нарежда на второ място, което за мене само по себе си е добър резултат, считам, че има още много какво да се направи в България, има още мно0го инвестиционни сфери, където можем да интервенираме по-успешно", подчерта Илияна Цанова.

Камен Колев: "Ние сме на второ място по мобилизиран ресурс, но сега този ресурс трябва да стигне до самия бизнес - това е трудният момент и все още не сме стигнали до този етап. Трябва да кажем, че това са средства, които не са грантови, не са субсидии, това са средства, които трябва да се връщат, т. е. този, който готви проект, трябва да покаже ефективност, възвращаемост на този проект и това са средства, насочени преди всичко за големия бизнес - това са проекти над 10-15 млн.евро, които малка част от бизнеса може да предложи." Коментира, че нашият бизнес свикна с тези грантове, със субсидиите по оперативните програми, те са далеч по-предпочитани, тъй като там 50,60 до 80% от средствата са безвъзмездни. Много по-лесно е да докажете ефективност на хартия за една грантова субсидия, отколкото да спечелите интереса на банките. От тези 315 млрд.евро само 5 млрд. са живите пари, има гаранция на ЕК от 16 млрд., останалите са частни средства, които искат да печелят, поясни Камен Колев. Проблемът е, че не успяхме да създадем проектен капацитет за разработване на тези проекти, коментира Колев.

Арх. Дамян Стоянов сподели своя опит за неговия бизнес, който е за архитектура и строителство - в технологичната част на строителството, работят със скъпи материали. Имали са късмет напоследък с програмата COSME, с нейна помощ са финансирали голяма поръчка от Европа. Получили са аванс от банката без залагане на имот, заложили са само самия договор и цялата процедура по получаване на финансиране е отнела по-малко от месец.

Проф.Ганчо Ганчев коментира, че основната помощ е по линията програмата Юнкер е, че бизнесът може да получи гаранции по линията на ЕС и при получаване на кредит, който е гарантиран, лихвата е много по-ниска и съответно дори рискови проекти могат да бъдат финансирани. Българският бизнес може да получи заеми при по-ниски лихви и за по-рискови и иновационни проекти. Но хората нямат информация и вторият съществен момент е, че не са ясни критериите кои обекти да бъдат финансирани и кои не, подчерта проф.Ганчев.

Огнян Златев: "Една от целите на "Плана Юнкер" е да се намали тази обвързаност с преминаване през различни процедури на одобряване на проекта, т.е. всеки един проект се преценява и се одобрява на базата на неговата икономическа целесъобразност. Ето защо самото кандидатстване се извършва директно пред Европейската инвестиционна банка или, когато говорим за малките и средни предприятия - пред съответните  банки - посредници, които управляват средствата - в случая в България." И коментира, че тук няма никаква намеса на държавната администрация, тъй като тук практиката сочи, че много хубави и смислени проекти не са успявали да минат нагоре, защото автор на този проект в този момент не е бил удобен. Тук се гледа само и изключително икономическата целесъобразност на всеки един от тези проекти, подчерта Златев.

Д-р Александър Трифонов посочи, че въпросите са повече, отколкото възможните отговори и това поражда неувереност в използването и на този инструмент. Обърна внимание на два факта: самият инструмент цели да се привлекат частни ресурси, т.е. да се активизира частният капитал и това да му даде увереност и устойчивост във времето, когато си партнира с публични партньори. Ако се разгледат одобрени проекти по този план се практикува две-три държави да подпомагат една частна фирма, за да се засилят нейните позиции на съответния пазар.

Георги Ангелов заяви, че ние сами трябва да си определим какво ни е важно и какво искаме да постигнем. Част от това, което се случва в ЕС последните години, е създаването на една нова структура, която се нарича "Служба за подкрепа на структурните реформи", която също има голям бюджет от 140 млн.евро, и когато една страна се нуждае от подкрепа, от експертиза или от ноу хау как да промени нещата в един или друг сектор, може да кандидатства и към тази служба, т.е. не просто да получи пари, но да получи и съвет, но да получи и консултация. И поясни, че точно тази служба е осигурила прокурорите, които правиха одит на българската прокуратура. По същия начин може и в други сектори да получим най-добрата експертиза, която съществува в Западна Европа и то практически безплатно.