Според вас, как би се отразило намаляването на ДДС за някои стоки?

Да се намали ли ДДС за определени стоки? Кой ще спечели и кой ще загуби от въвеждането на такава мярка? Ще паднат ли крайните цени за потребителите? Какво сочат нагласите на обществото и на какво мнение са експертите?

По темата текат дебати на страницата ни във Фейсбук от вчера. Тази вечер я пренасяме в студиото с експертното мнение на икономисти и финансисти.

Ще проверим как отговарят хората на живо на въпроса на Алфа рисърч:
Очаквате ли, че намаляването на ДДС само за някои стоки ще намали крайните им цени за потребителите?

Георги Ганев - икономист, програмен директор по икономическите въпроси на Центъра за либерални стратегии и преподавател в СУ. Той е на мнение, че дебатът за оптимизиране на данъчната система в България е полезен във всеки един момент. Нормално е обаче, според него, такъв тип предложения да се обсъждат, когато се дискутира и приема бюджетът на държавата. А това обикновено започва през септември, през октомври се навлиза в същинската работа. Ако повдигаме темата преди летните ваканции, това изглежда сякаш е продиктувано от политическа конюктура, а не от нуждата на обществото. "Това по начало не е добро начало", смята Ганев.

Проф. Гарабед Минасян - от Икономическия институт на БАН, бил е член на УС на БНБ два мандата. Професорът е убеден, че въпросът за ДДС се повдига в този момент по-скоро по политически причини, отколкото по икономически. Той заяви, че досега нееднократно са правени опити за провокиране на дискусия по данъчната система, но това не е достигало до управленските среди. Той смята за необходимо да се обсъждат данъчните ставки изобщо, а не само ДДС, защото "данъчната система у нас е пределно остаряла". Време е да се премине към съвременна данъчна система такава, каквато е развитите страни. Той се обяви за промяна на съотношението между преки и косвени данъци. А плоският данък освен, че е несправедлив и не оправдава мотивацията, за която беше въведен.

Лъчезар Богданов - икономически анализатор в института за пазарна икономика. По отношение на примерите за диференциран ДДС в Европа Богданов изтъкна, че тенденцията при данъците е към постепенно повишаване на основната ставка в повечето страни. За сметка на това намаляват преките данъци, особено корпоративните. Той е на мнение, че дебатът за нашите данъци трябва да се води в контекста на общите икономически тенденции и адаптиране на данъчните системи в рамките на ЕС и във всяка страна поотделно.

Константин Проданов - финансист с 10-годишен опит в банковия сектор в Япония. Проданов определи дебата за данъците като много закъснял. Той е съгласен, че за ДДС трябва да се говори като част от общата ни данъчна система. Според него -данъчната ни система е крайно остаряла и е нито икономически издържана, нито е достатъчно социално чувствителна. Финансистът посочи, че у нас 55% от данъчните приходи са от косвени данъци, докато в Европа този дял е 35%. Основният дял в тези 55% е на ДДС. "Косвените данъци са данъци върху потреблението, те са регресивни и товарят най-много тези, които не могат да си го позволят", уточни Проданов. Той цитира изследване във Великобритания, което е показало, че при 20-те процента от населението с най-ниски доходи 10% от доходите им отиват за ДДС. В същото време за 20-те процента с най-високи доходи - този дял е 5%, т. е. те усещат данъчната тежест наполовина.