Спорът за часовото време в ЕС: двете мнения в студиото

Позицията зна ЕК е, че решението за стандартното часово време в една страна-членка е от компетентността на държавата-членка, а не на ЕС. Това означава, че можем да запазим смяната му 2 пъти годишно, но може и да го запазим постоянно.

Анета Алашка застъпва позицията за постоянно часово време, тъй като тя не вижда ясни аргументи защо трябва да запазим смятната на времето. Тя цитира еврокомисаря по транспорта, според когото няма нужда от смяна на регламента за лятното и зимното часово време, защото липсвали "научни доказателства за вредите, които той причинява". На свой ред Алашка задава въпроса: къде са убедителните научни доказателства, че тази смяна е наложителна, подходяща и полезна за икономиката и за здравето на хората.

"Последните проучвания за енергийната ефективност от тази мярка показват, че пестим около 0.2 процента..."

В България обаче не са правени проучвания за ефекта от смяната на времето два пъти годишно. В САЩ и в редица европейски страни обаче има проучвания, които показват негативен ефект.

Според изследване на американски университет в първия ден след преместването на часовниковите стрелки напред рискът от сърдечен удар се увеличава с 10%.

За Анета Алашкка не е важно дали ще се спрем на стандартното или на лятното часово време, въпросът е да не се променя биологичният ни ритъм два пъти в годината.

Проф. Пимпирев е на противоположната позиция - да остане смяната на часовото време. Той изхожда от личния си опит, защото сменя часовото време по няколко пъти в година без това да му се отразява сериозно. Все пак той признава, че чувства дискомфорт, без обаче да вижда опасност за здравето си от това.

"Само че след 5 дена ти влизаш в новото часово време, където си. Ако 1 час се премести, е 1 ден дискомфорт... Ние на експедициите пътуваме с доста млади, така че и те страдат от този дискомфорт, но не са починали от инфаркт..."