Сърбите, българите и Западът

Предаване: Панорама, 13.07.2018

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Казват, че император Константин Велики обожавал днешна София. Може би защото се родил 160 км по на запад, в днешния Ниш. За Римската империя това си било комшулук.

Деян: Ако го нямаше император Константин Велики, нямаше да има християнство. Как да не бъде свят нашият град, Ниш?

Той е от най-популярните сръбски писатели. Неговите книги са хит. Неговата тема е историята. Неговата любов – родният Ниш.

Деян: Ниш е бил даже столица на Сърбия. Важно място на кръстопътя на друмищата – и кръстопътя на историята. Да Ви припомня нещо от Втората световна. Шеста българска пехотна дивизия е участвала в освобождението на Ниш.

Загиналите български воини почиват тук. Но Ниш е твърде близо до границата между българи и сърби, за да носи само добри спомени.

Кович: На някои балкански територии било трудно да се определи националността на населението. Литургията, езикът били толкова сходни, че ученият свят не е могъл да открои разликите.
Деян: Умните народи се учат от историята и тя не им се връща. За жалост сърбите и другите на Балканите повтарят едни и същи грешки и влизат в исторически кьорсокаци. Все едно се въртят в кръг.

Но със сърбите и българите не било така. Те май излезли от кьорсокака.

Деян: На фона на хървати, албанци и бошняци най-добри са отношенията ни с българите. И макар че сме имали търкания и войни, днес даваме пример за качествен съвместен живот. Поучили сме се от историята. В Ниш има много смесени бракове. Тук живеят доста българи, но те първо се чувстват нишлии. Никога не е имало проблеми.

И в Белград чуваме подобни думи. Те са историци и разбират България. Сърджан написа дисертация за цар Самуил, от която се роди блестяща книга. А Милош изследва по-новото време: князете Милош и Михайло, Каравелов и Раковски. Да не забравяме: тук някъде Левски прави лъвския скок, когато Легията помага на сърбите да превземат Белградската крепост.

Кович: Често съм идвал в България. Учих български, заобичах България. Според мен българите по-ясно осъзнават балканската си идентичност. Освен това българите познават по-добре Сърбия и сръбската култура, отколкото сърбите познават българската.

Въпреки това някои детайли от общата история тънат в забрава. Като например близостта на сръбския църковен герой Св. Сава с българските царе през 12-13 век. Той починал в Търново.

Пириватрич: Занемарява се времето, когато сърбите и българите имат обща култура. Тъкмо общите ценности водят Св. Сава в Търново.

Времето на общата култура трае чак до средата на 19-ти век, обяснява Сърджан. Дотогава вярата била важна, а не държавният интерес.

Пириватрич: Сърбите от Парачин не ходили на поклонение в Косово, а в Рила, при Св. Иван Рилски. Него знаели. Той е близо. Той бил светец на всички, не само на българите. А в Рилския манастир има камбани, подарени от сръбския княз Милош. И този факт е забравен.

Говори се друго. Тук, където османлиите изгорили мощите на Св. Сава, сърбите вдигнали храм в негово име. Построили го така, че да е по-висок от “Александър Невски”. Това факт ли е или това е градска легенда?

Пириватрич: Не знам. Не би ме учудило и едното, и другото. Защото наистина има състезание между българите и сърбите в разни дисциплини.

Кой е по-велик? Едно съседско състезание, понякога смешно, понякога тъжно. Спомен от големия сръбско-български сблъсък преди век и нещо.

Кович: Сблъсъкът беше последица от сблъсъка между великите сили: Русия и Австро-Унгария. Всяка от тях си взимаше домашен любимец, когото насъскваше срещу другия. Когато Австро-Унгария стоеше зад Сърбия, Русия стоеше зад България. После обратното.
Пириватрич: Общото нещастие, а може би и общата сръбско-българска грешка, е че не се потрудиха да развият система за общо сътрудничество тогава, когато можеха - в края на ХIХ, началото на ХХ век.

Днес сякаш е друго. Сърбия върви към Европейския съюз. България вече е там и помага. С това приключва ли старото съседско състезание? Защото преди век било така, казва Милош: Съседите спорят кой е повече Запад.

Кович: Трябва да покажете, че Вие сте по-западен. Че тъкмо Вие, сърбите или българите, носите западната цивилизация на полудивите Балкани.

В това състезание и сърби, и българи се разболявали от самоподценяване.

Кович: И двата народа отидоха дотам, че казваха: Да идем в Европа, имайки предвид Запада, т.е. не виждаха себе си като Европа.

А в нишката крепост започва рицарски фестивал. Писателят Деян ни води из любимите му кулиси на историята. Според него Европа и патриотизмът могат да се съчетаят. Доказва го един герой на 600 г. Неговият герой.

Деян: За най-големия владетел в сръбската история аз смятам деспот Стефан Лазаревич. Той бил и сърбин, и европеец. Рицар, поет, дипломат, държавник. Локален и глобален, дори в средните векове. Създава яка сръбска държава и я свързва със света.

БНТ: А житието му е написал един българин.

Деян: Така е.

БНТ: Константин Костенечки.

Деян: Да, Константин Философ. Деспот Стефан има широта. Събира рицари от цяла Европа – унгарци, българи, даже англичани. Има приятели дори при турците. Велик човек, показал колко е важно да бъдеш европеец, гражданин на света и патриот. Знае няколко езика.С унгарския крал прави Ордена на Дракона.

Хем патриоти, хем европейци, хем граждани на света. Възможно ли е? На юг от Ниш намираме един прагматичен отговор. Търговските камари на Лесковац и Враца накарали Европа да работи за тях. Направили европейски проект и го кръстили „Българо-сръбски гурме влак“. Ако не знаете, в Лесковац скарата се сервира като влак: бавно, по малко, хапваш от всичко.

Тома Дашич: Лесковашкият влак започва с кебапчета, после останалото.Сервира се горещо. И накрая, винаги - Винаги! - Се завършва с деликатеса: ущипците! Ако може да се завърши! Е, всички чакат ущипците!

Филипова: Гурме-влак или гурме – воз, както е на сръбски е символично наименование, за да подкани всички … да тръгнат и да попитат откъде тръгва този влак? Къде спира? И за да покаже, че … гурме- културата е също начин да развиваш туризма в нашите съседски държави.

С проекта Лесковац защитава своята скара в Европа. Враца отговаря с хляб с лимец. И той е част от традициите. Защото тъкмо до Враца археолозите открили лимец на 8000 години, стриван на камък. В печата ще го откриете.

Филипова: Това е извечното жито. Това е предшественикът на пшеницата. Лимецът е зърно, което е изключително устойчиво. И не приема изкуствените подобрители. Дори при изследвания, които са правени близко до Чернобил, се оказва, че лимецът не е повлиян от радиацията. Можете да разберете за какво зърно говорим.
Петровски: Е това е истинската тайна, че се прави на момента. Забърква се тестото и се пече, прясно, прясно в нашата пекарна.

Тома Дашич: Пробвахме този хляб. Наистина е интересен. Има свойства и на диетичен продукт, с много малко глутен.

Правят съвместни лекции, канят студенти и ученици, разменят ги. Ще запазят търговските марки, но ще опознаят и съседските тайни в кухнята.

БНТ: Защо лесковашката скара е толкова добра?

Зоран Тодорович: Тайна! Не казваме. Абе, шегувам се. С технология и майсторлък.

А Зоран е голям майстор. Учил се е от прочутия Драги Бурето. Всичко има своето място на скарата: тук вешалиците, там надениците. А на тази плоча правили плескавица за Гинес. Важното било как ще я обърнеш. Лесковчани са много ревниви: истинската скара е при тях и никъде другаде!

Зоран Тодорович: Истинската скара e за истински господа! Някои си мислят, че може да се приготви за няколко часа. Но не! 48 часа трябват!
Тома Дашич: Е, ако скарата е по-добра в Сърбия, то агнето се прави по-добре в България.

Всеки твърди, че харесва кухнята на съседа. И хвали своята. Партньорите от гурме-влака чакат туристи. А те вече прииждат. Българи и сърби любопитстват оттатък границата – за екскурзии, работа, бизнес.

Зоран Тодорович: В България наши майстори правят наши неща. Българската кухня тръгна напред. И ето: нашите хора, като отидат на Витоша, на Черно море, казват: Бога ми, хубаво е.
Тома Дашич: За нас в Лесковац София е по-близо от Белград. Нали така? Всички туристи са добре дошли. Но с българите лесно се разбираме. И имаме общ вкус за храна.

И други вкусове са общи. Макар че има и изненади. Сърбите са по-прями, казват българите.

Филипова: Бяхме в ресторант заедно с тях, те включиха в мобилните си телефони една малка озвучителна уредба и в целия ресторант зазвуча сръбска музика. Без дори да попитат управителя на ресторанта, ама може ли? И започна едно бурно веселие. Такива са.

Понякога съседът е такъв, какъвто искаме да го видим. Дали сърбите и българите най-после са намерили покой помежду си? Или това е само антракт в тъжно-смешния театър на комшийската надпревара?

Кович: Първо сме най-близки на себе си – и второ, на най-близките съседи, а сърбите и българите са най-близки на Балканите. Първо, “Балканите на балканските народи”, а чак после Европейския съюз, НАТО, Русия. Ние сме древни европейски и балкански народи. Надживели сме империи. Но ние, нашите деца, трябва да останем заедно.
Деян: Ама ние сме си в Европа, от векове! И преди да влезем в Европейския съюз! А сега изведнъж ни казват да им се приближаваме, интегрираме и пр. Мисля, че съседите трябва да направим някакъв съюз - Румъния, Унгария, Хърватия, Черна гора, България, Сърбия. Ако действаме заедно, имаме много по-голям шанс да осъществим интересите си. А не да се осланяме на този-онзи.

Но все пак Европейският съюз има значение. Нишлии търсят в София молове, работа, лъскави магазини. Само преди някакви си 30-ина години беше точно обратното: за българите Югославия си беше Запад.

Деян: Мнозина в Ниш взимат българско гражданство. Особено в сектора на високите технологии, който в България е доста развит. Като народи сме близки, езикът се учи леко. Освен това, като отидеш в София, вече си в Европейския съюз.

Римската империя свързала София и Ниш с образа на Константин Велики – и със своите магистрали. Понякога империите правят и добрини за нас, балканците. Само дето не можем да се насилим да ги обичаме.