Средновековно пиршество за студенти

Студенти от Югозападния университет приготвиха сладкиши от Средновековието. Рецептите извадили от интернет и ги спазвали стриктно, въпреки че те били малко странни и съдържали огромно количество подправки, разказва Антон Чавдаров в "Денят започва".

За четвърта година студентите от Югозападния университет приготвят храни от Средновековието. Наричат проекта си "Средновековно пиршество". Досега студентите правели специалитети от месо, тази година, обаче, решили да опитат със сладкишите.

"Освен теория искаме да покажем и практика, тоест да се докоснем до средновековния начин на живот чрез храната", казва Кристиян Ковачев, студент.

Индийско орехче и карамфил в Средновековието не са пестели въобще. Обилно са ръсели в сладкишите без много много да се плашат от пикантния вкус на крайния продукт. Всъщност те почти заменяли брашното с подправки. Докато приготвяли средновековните сладкиши студентите се притеснявали точно от това - дали с толкова много подправки изобщо ще се получи нещо.

"Много е странно, тъй като ние сме свикнали на много по-различни добавки, подправки. Тук трябваше да се вкарва много карамфил и индийско орехче в много големи количества и самия вкус и аромат е много по-различен. Дори едни от курабийките, когато ги опитахме топли, те направо изгарят на гърлото, от самите силни подправки, които има вътре. Трудно се абстрахираме от това, което искаме да сложим като наши вкусове, от това което е към самата рецепта", обяснява Катерина Орджанова, студент.

"Това е някакъв средновековен сладък хляб, прави се от сушен хляб. В наши дни може да използва и галета, овъргалян е в канела и заради съдържанието на мед е доста сладко на вкус", показва Владимир Василев, студент и с готовност описва трапезата: "Другото е като съвременните пайове. Тартът беше труден за изработка, защото той се продава готов, а ние трябваше да го направим. Тартът е самата подложка за пая. То е сладък хляб, основно от масло, брашно и яйце се прави, по принцип са два пая - от ягоди и от праскови. Мисля, че ще е доста вкусен.

Другото е солен сладкиш. Той се прави както се прави питката. Разликата е, че се слага джинджифил и сирене. Ние малко го побългарихме с българско сирене, защото в рецептата, която намерихме в интернет от 14 век не пишеше с какво сирене се прави.

Това по принцип е торта, но нямахме време да направим заливката отгоре. Тя е много сложна и най-вероятно щеше да се развали досега. Белгийският крем е доста стар, той е от 14-15 век и той се прави основно от яйца и е скъпичък в наше време, но тогава кокошки е имало навсякъде. Той е основно със сушени плодове и със стафиди, като съседния до него, но той е основно с ядки.

А това са сладки, като сладки канелени, джинджифилени."

Тези сладкиши предците ни са хапвали през 16 век. За приготвянето им студентите казват, че не са приложили кой знае какви кулинарни умения. Признават, обаче, че не са спазили условието сладкишите да се пекат на пещ. Не разполагали с такава.

"Нямаме избор - на пещ не се знае дали ще уцелим температурата, не сме толкова опитни на дърва. Но от самия пушек малко се променя и миризмата, и вкуса", убеден е Владимир.

"Опитах от всичките, много ми харесаха, особено двойния пай", споделя Борислава Ставрева и твърди, че би заменила дори шоколада с тях.

"Тези сладкиши са хубави, защото са някак по-леки, не толкова тежки. Силни са като подправки, но иначе са хубави. На мен ми беше трудно да не слагам какао, на половината ми идваше да слагам какао, но така наистина много по-различен вкус се усеща. Ние сме свикнали повечето неща или да са ни шоколадови или да има какао вътре и то по някакъв начин се концентрираме върху него", анализира Катерина.

В Средновековието хората са преглъщали сладкишите с вина. "Бялото вино е било за сладкишите, червеното е било за по-месните", пояснява Катерина.

От Средновековното пиршество студентите няма да се откажат и догодина. Все още, обаче, не са решили кое от трапезата на предците ни ще пресъздадат.